Всяко едно животно е уникално само по себе си. От мравките, които се срещат на почти всяко кътче на планетата, до котки и кучета.
При птиците също има много уникални екземпляри и видове, които удивляват не само с красота, но и със способности. Индийският жерав е такъв пример.
Птица като никоя друга
Щраусите може и да най-големите птици в света, които респективно снасят и най-големите яйца, но заради формата на крилата си, която е претърпяла еволюционни промени през вековете, те не могат да летят.
Източник: iStock
Индийски жерав
Индийският жерав обаче е далеч по-строен от щрауса и може да лети. Всъщност той е най-голямата съществуваща птица, която може да лети. И като казваме най-голямата въобще не се шегуваме, защото височината на зрял индивид достига до 180 сантиметра.
Да, току-що се сетихме за поне петима наши познати, които са по-ниски от един такъв жерав. По време на полет жерава държи главата си изправена напред, а краката назад.
Червеният участък на главата на индийския жерав всъщност не се дължи на цветни пера, а на цветна кожа. При възрастните индивиди по време на размножителния период тази част става по-наситено червена.
Източник: iStock
Индийски жерав
При много птици полът може да се познае по оперението, като при вече споменатите щрауси. Но при индийския жерав това не е така, макар мъжките да са по-едри.
Освен в Индия, този вид жерави се среща също така в страни като Китай, Непал, Пакистан, Австралия, Камбоджа и Лаос.
Верни за цял живот
В Индия тези жерави са на особена почит, защото е станал символ за брачна вярност. Вярва се, че се чифтосват до живот и страдат при смъртта на партньора си. Понякога дори до степен да умрат от глад.
Източник: iStock
Индийски жерав
Ето защо индийският жерав е може би най-малко социалният от всички други видове жерави. Когато гнездят пък тези птици могат да станат изключително нападателни и агресивни. Женските снасят по две яйца, в редки случаи три. Гнезденето продължава от 31 до 34 дни.
Между 85 и 100 дни са нужни, за да бъде напълно оперено едно малко и поеме на първия си полет.
Хранят се с почти всичко от семена, ориз и други зърнени култури до ракообразни, охлюви, насекоми, риби и малки влечуги, пише Animalia.
Видът е определен като уязвим от изчезване, защото в световен мащаб има между 19 000-21 800 екземпляра. А най-голямата заплаха за тях е загубата на естествения им хабитат заради пресушаване на влажни зони, разширяване на земеделски райони и използването на пестициди.
