Покоряването на планина е постижение, с което не всеки може да се похвали. Някои го правят като хоби, а други са го приели за свое призвание. По света има общо 14 върха с надморска височина над 8000 метра, а има и хора, които са успели да покорят всеки един от тях. Но има и една по-различна планина, чиито най-висок връх никой досега не е изкачвал - и не защото е прекален труден, а по друга, не по-малко основателна причина.
Планината Кайлаш се намира в Западен Тибет и е една от най-големите мистерии. Tя е част от планинската верига на Хималаите, но е далеч не толкова популярна и посещавана. Наричат я още Стълба към рая, мост между земното и небесното и има важно религиозно значение за будистите и хиндусистите, които живеят в района. Те я наричат Меру. Тя е и центъра на Вселената за тибетските будисти и дом на бог Шива.
Планината има пирамидална форма. Според древните вярвания, тя е дело на свръхчовешки божествени същества - точно както Египетските пирамиди. Всяка година свещената планина е място, където хиляди будисти извършва поклонение. Но малцина успяват да се изкачат до някаква височина. А за върха й се смята, че е наистина свещено място.
Със своите 6638 метра той далеч не е най-високия в Тибетското плато, но си остава непокорен вече векове. Според древните легенди само будисткият монах Миларепа някога е достигал до най-високата точка. Наскоро научна експедиция си поставя за цел да покори мистичния връх, но тибетските монаси ги съветват да се откажат и така и правят. Въпреки това, четирима от членовете на екипа намират смъртта си в рамките на година или две след опита.
А други, изкачвали се донякъде твърдят, че това преживяване е забързало процеса на стареене на телата им. Така група сибирски алпинисти, които достигат до определена точка, умират само по-година по-късно от старост.
Източник: iStock
Според легендите, изкачването на планината Кайлаш разгневява боговете. Вероятно затова, вероятно заради съветите на местните, планината запазва загадъчната си аура и остава непокорена. Индуисите също смятат прехода до върха на планината за забранен акт, с който се нарушава светостта на мястото, както и божествените енергии.
Част от митичността е и природният феномен, който се изразява в снежната шапка, която е през цялата година, независимо от климатичните условия наоколо. Затова и вярващите в Тибет приемат това като символ на чистотата, както и на божествена сила, пише TibetTravel.
