Археолози разкриха доказателства за съществуването на град преди между 5 400 и 4 900 години на територията на днешно Мароко. Според откривателите му това е бил най-големият град в Африка извън долината на Нил за своето време. Данните сочат, че районът е поддържал активни търговски връзки със селища от другата страна на Гибралтарския проток - на Иберийския полуостров, а влиянието му вероятно се е простирало и из по-широкия Средиземноморски свят.
Мароко е дом на едни от най-древните фосили на нашия вид - Хомо Сапиенс, както и на най-старите известни мъниста от черупки и ранни промени в каменните технологии. Регионът Магреб, който обхваща Мароко и територии чак до Либия, по-късно е и люлката на Картаген - силата, която най-сериозно застрашава Римската република.
Въпреки това периодът между 6000 и 3000 години назад остава слабо изследван. Разположен между Сахара и океана, Магребът често е бил пренебрегван с предположението, че крайбрежната зона временно е станала твърде суха, за да поддържа голямо население. Професор Киприан Брудбанк от Кеймбриджкия университет обаче отдавна оспорва тази идея.
Източник: iStock
"Повече от 30 години бях убеден, че археологията на Средиземноморието пропуска нещо изключително важно в късната праистория на Северна Африка", заявява Брудбанк. "Сега най-накрая знаем, че това е вярно, и можем да започнем да мислим по нов начин - такъв, който признава активната роля на африканските общества във формирането и взаимодействията на ранните средиземноморски цивилизации."
Брудбанк ръководи разкопки на обект, известен като Уед Бехт, заедно с учени от марокански и европейски институции. Според последните им данни около 3000 г. пр. Хр. това е бил град с размери, сравними с Троя в разцвета ѝ през Бронзовата епоха.
"Към момента това е най-ранният и най-голям земеделски комплекс в Африка извън Нилската долина", пишат изследователите.
Освен обичайните находки, познати от други неолитни култури, археолозите са открили и ями, подобни на тези в днешна Испания, които вероятно са използвани за съхранение на храна или за отпадъци. Именно такива испански находки отдавна подсказват, че хората там са търгували с Африка - чрез предмети като слонова кост и щраусови яйца, които не са могли да бъдат добивани на местно ниво.
Уед Бехт се намира край едноименна река, на около 100 километра навътре от Рабат. Атлантическият океан е бил сравнително лесно достъпен по течението ѝ, докато достигането на Средиземно море без преминаване през Гибралтарския проток е изисквало прекосяване на Атласките планини - възможна пречка за контактите с останалия древен свят. Въпреки това сходствата с иберийските обекти от същия период сочат активен обмен, а вероятно и развитието на плавателни съдове, способни да се справят с открито море.
Източник: iStock
Още през 30-те години на ХХ век в Уед Бехт са открити каменни брадви и останки от каменни стени, а оттогава са намерени над хиляда такива брадви. Въпреки това систематичните археологически проучвания започват едва преди около 70 години.
Разкопки от 2024 г. разкриват изобилие от керамика - част от нея богато украсена, както и каменни инструменти, каквито не са откривани никъде другаде в Африка извън Нилската долина. Налице са и доказателства за отглеждане на кози, овце, говеда и свине. Макар да не са открити инструменти за жътва, учените смятат, че това не означава липса на земеделие, а по-скоро събиране на реколтата на ръка - особено предвид големите каменни мелници, намерени на място.
Повечето находки датират от сравнително кратък период от около 500 години, което подсказва, че обектът е бил най-интензивно използван именно тогава.
"Затова е от решаващо значение Уед Бехт да бъде разглеждан в по-широк, взаимосвързан контекст, обхващащ народите от двете страни на средиземноморско-атлантическата зона през края на четвъртото и третото хилядолетие пр. Хр.", заключават авторите. "И независимо от движението в двете посоки, това е била ясно изразена африканска общност, която е допринесла съществено за оформянето на този социален свят."
