Причините да харесваме пчелите въобще не са малко. Изключение са само прицелвалите се към нас животинки с идеята да ни жилят обаче. Но освен че доста ни се услажда медът им, те си остават едни от най-важните животни за оцеляването ни на планетата.
Все пак, ролята им в екосистемата е особено важна, за да продължим да разполагаме с любимите ни растителни храни. Пчелите пренасят цветен прашец от растение на растение, опрашвайки повече от сто вида плодове и зеленчуци. Например ягоди, картофи и ябълки.
В чест на тези толкова дейни дребосъци, споделяме пет изненадващи факта за тях.
Пчелите могат да танцуват
Звучи невероятно, но е факт. Пчелите знаят как да се движат в танцов ритъм. По този начин те всъщност си общуват и вземат решения помежду си.
Когато медоносната пчела проучва ново гнездо, тя предава впечатлението си от него на останалите чрез клатушкащи се движения. Колкото по-добро ѝ се е сторило гнездото, толкова по-дълго продължава тя с танца си.
Щом друга пчела забележи танца, най-вероятно и тя ще прелети до същото гнездо, за да го инспектира и тя. И в случай че и на нея то ѝ допадне, също ще започне да се клатушка.
Източник: iStock
Обикновено, доказателство за масовото одобрение на набелязаното гнездо, са между 20 и 30 танцуващи в синхрон пчели. Вкупом всички те започват да пъхат шумно с криле и да издават силни пискливи звуци, с които накрая съобщават на останалите пчели, че това е мястото, което са избрали.
Изпражнения на пчели едва не предизвикват военен конфликт
През 80-те години на миналия век (докато е продължавала Студената война) се е смятало, че "жълтият дъжд" (малки петна върху листата на растения в джунглата в Лаос и Камбоджа), е остатък от използването на химически оръжия. Според бежанци именно дъждът е бил причината за случаи на смърт и болести.
Тези твърдения карат Съединените щати да обвинят тогавашния Съветски съюз и неговите съюзници в инициирането на химическа война. По-късно обаче, експертни изследователи на пчелите откриват, че жълтите петна са всъщност изпражнения от големи рояци диви медоносни пчели.
Пчелите се ядосват, когато са гладни
Учени от Швейцария и Франция пък установяват, че когато цветният прашец е оскъден, земните пчели увреждат листата на растения (като доматите например) по специфичен начин, който ги кара да цъфтят до 30 дни по-рано.
А да са сити, за пчелите е едно от най-важните неща. Цветният прашец им е нужен и ценен източник на протеин, за да отглеждат малките си.
Източник: iStock
По-високите температури, резултат на климатичната криза обаче означават, че пчелите се събуждат по-рано след зимен сън и разбират, че цветята, от които се нуждаят за да си набавят храна, все още не са разцъфнали. Така пчелите се оказват застрашени от недостиг на храна и им се налага да предизвикат по-ранния цъфтеж на някои растения.
Някои пчели са месоядни
Оставаме на тема пчели и хранене. По-голямата част от пчелите се хранят с цветен прашец и нектар, но някои видове са привикнали да ядат и труповете на мъртви животни.
Изследователи откриват, че в червата на пчели в Коста Рика има киселинни бактерии, подобни на тези, откривани при хиени и други животни, които се хранят с мърша.
А в случай че се питаме дали медът на месоядните пчели е годен за консумация от хората, учените дават отговор. Да, спокойно можем да го ядем - дори е също толкова сладък, колкото този на пчелите "вегани".
Хората експлоатират медоносните пчели от хиляди години
Доказателство за това е пещерна рисунка в Испания, за която се смята, че е на 8000 години. На нея е изобразен човек, качил се на стълба и събиращ мед. А още 1000 години преди това пък се предполага, че фермери са отглеждали пчели. За това изследователите разбират от следите от пчелен восък, открити върху керамика.
Източник: iStock
В праисторически времена медът е бил рядко лакомство и най-вероятно е бил използван и за медицински цели.
В днешно време той се цени и заради естествените антибиотици, които съдържа и които помагат на човешкия организъм да се бори с инфекции. Освен това, учените все още разработват начини да направят лепкавата консистенция на меда по-лесна за нанасяне върху рани. Тогава той ще може да се използва дори и при хирургични операции, пише CNN.