Пандемията от COVID-19 постави на пауза живота ни и замрази в голяма степен пътуванията. След падането на ограничения обаче се наблюдава бързо им възстановяване като до края на юли международните пътувания достигнаха 84% от броя си преди пандемията, а в някои европейски държави туристите дори надвишиха предишните рекордни стойности.
Това определено е добра новина за икономиката, която получава огромни приходи от туризма. Но монетата има две страни и от другата е влиянието на всички тези пътувания, повечето от които със самолет, върху околната среда. Туристическият сектор генерира около 1/10 от емисиите на парникови газове, които са причина за климатичните промени.
Това е т.нар. въглероден отпечатък, за който всички ние, пътуващите, имаме принос. Ефектът от него става все по-осезаем и се изразява в климатични аномалии като температурните рекорди от изминалото лято. Затова и отново на преден план излиза идеята за въвеждане на т.нар. въглероден паспорт.
Източник: iStock
Първоначално идеята за въвеждане на лични квоти с въглеродни емисии бе коментирана в британския парламент през 2008 г., но бе отхвърлена заради сложността на въвеждане и евентуалната обществена съпротива.
В световен мащаб годишният въглероден отпечатък, който човек оставя, се равнява на около четири тона. В САЩ той е много по-висок и достига до цели 16 тона. А според учените, за да се предотврати повишаването на средните температури с два градуса, трябва отпечатъкът да спадне до едва два тона годишно до 2050 г. Това се равнява на около два двупосочни полета Лондон - Ню Йорк.
Именно затова се предполага, че в следващите десетилетия въвеждането на въглероден паспорт, в който да се описват пътуванията и количеството въглеродни емисии, които отделят в атмосферата, ще стане неизбежно. Ще има и годишен лимит на човек, след надхвърлянето на който ще се плаща допълнително за пътуванията. Според доклада на Intrepid Travel тези паспорти ще влязат в действие до 2040 г., предава CNN.
Източник: iStock
А докато това се случи сме свидетели на въвеждането на различни мерки с цел стимулиране на използването на алтернативни начини на придвижване. Например от април тази година Белгия въведе по-високи такси при по-кратките полети и тези, които се извършват с по-стари самолети.
Скоро след това пък Франция забрани вътрешните полети на къси разстояния, при които същото пътуване може да бъде извършено с влак за два часа и половина или по-малко. Испанските власти също планират въвеждането на тази мярка, която се обсъжда и в Германия и получава широка обществена подкрепа.
Специално внимание се обръща не само на пътуването на самолет, но и на това с круизен кораб, защото огромните плавателни съдове отделят четири пъти повече серни газове в сравнение с всички над 290 милиона автомобила в Европа. Именно затова например властите в Амстердам и във Венеция забрани круизните кораби да акостират в центъра на града.
shtimpo
на 28.11.2023 в 15:22:10 #1Човцете ако искат да имат, човеците - не.