Днес повече от всякога говорим за климатичните промени и вредата, която те нанасят на планетата ни. Въпреки това, радикално решение на проблема сякаш няма как да се намери, а времето ни за променя става все по-малко, преди да е станало прекалено късно. И доказателства за това имаме много.
На 7 декември 1972 г. човечеството за пръв път имаше възможността да види планетата като едно цяло благодарение на кадъра, носещ името "Blue Marble". Той е първият, представящ Земята в цялост, както и единственият подобен, направен от човек.
Това се случва благодарение на екипажа на Аполо 17 - последната пилотирана мисия до Луната. Те си предават от ръка на ръка бордовата камера, специално пригодена за снимки в Космоса - ръчен аналогов Hasselblad 500 EL, зареден със 70-милиметров филм Kodak. С него те успяват да я запечатат от различни ъгли по уникален начин, докато самите са запленени от гледката пред себе си на около 29 хиляди километра от земната атмосфера.
Celebrating #EarthDay with the breathtaking and iconic Blue Marble picture of Earth from the 1972 Apollo 17 mission. This timeless photograph is one of the most widely distributed images in existence. pic.twitter.com/BsngcbVZYR
— National Air and Space Museum (@airandspace) April 22, 2025
По време на предишните мисии Аполо също са правени опити за заснемане на планетата ни в цялата й прелест, но тогава на кадрите тя все е отчасти в сянка. Разбира се, тези снимки са не по-малко впечатляващи, но "Blue Marble" остава в историята. Тя се превръща в една от най-разпространяваните снимки в историята на човечеството като цяло.
А точно 50 години по-късно се прави същата снимка, но по различна технология, с която имаме база за сравнение как се е променила Земята от тогава досега. В 07:39 на 7 декември 2022 г. е заснет нов кадър, който също е кръстен "Blue Marble". Този път той е направен не от човешка ръка, а от спътник, обикалящ на милиони километри разстояние от Земята.
Новата цялостна снимка на планетата е сглобена от общо 12 изображения, направени през 15 минути. Те разкриват забележими промени в повърхността, които са в резултат както на естествено протичащи процеси така и на 50 години глобално затопляне.
The Blue Marbles, 1972 and 2022 pic.twitter.com/cszdFQ90Hm
— DKiS (@DKiSAerospace) December 7, 2023
Какво се е променило
Най-забележителната разлика е в очевидното намаляване на размера на арктическата снежна и ледена покривка. Учените обясняват, че се вижда една "свиваща се криосфера", която е основен индикатор за изменението на климата.
Също така се забелязва, че пустинята Сахара е разраснала територията си, а дъждовните гори са се "отдръпнали по на юг". Дървесната покривка в обширния регион Сахел, който граничи с пустинята, също е намалял значително. Забелязва се обезлесяване и загуба на растителност и така зеленината се превръща в пустиня.
Постоянно наблюдение
Уредът Earth Polychromatic Imaging Camera на NASA заснема осветената от Слънцето страна на Земята между 13 и 22 пъти на ден от 2015 г. насам. Благодарение на напредъка в технологиите, качеството на изображенията непрекъснато се подобрява и те ни предоставят все по-детайлна информация, дори от милиони километри разстояние.
Освен това редовно се правят и снимки в 10 дължини на вълните - от UV до инфрачервена област. С тях се събира подробна информация за свойствата на озоновия слой, на водата и облаците. Установяват се дори свойствата на аерозолите във въздуха или формите на ледените кристали в облаците. Анализира се и фотосинтетичната активност на Земята като чрез специални изчисления дори се установява количеството листа на растенията по цялата повърхност, обяснява BBC.
Програмата Програмата Dscovr на американската космическа агенция е ангажирана именно с това - да ни предоставя нова и нова информация за промените на Земята, като например в облачната покривка и нейната височина, както и растителната покривка на повърхността.
Разбира се, следи се и човешката дейност, и нейното непрекъснато разрастващо се въздействие върху планетата. На базата на двете снимки през 50 години се установява драматично разширяване на градските пространства на всички континенти, както и засилена корабоплавателна активност. Активността на горските пожари пък се е удвоила за последните 20 години.