Когато говорим за замърсяване и климат, новините в последно време са все лоши. И тази не прави изключение - за размера на озоновата дупка.
Именно тя вероятно е първото, за което сме чули, когато започна да се говори по-сериозно за парниковите газове, вредните емисии и техния ефект върху атмосферата. Озоновият слой се намира в стратосферата, на 11-40 км над земната повърхност и действа като щит срещу слънцето, който улавя утравиолетовата радиация.
Всяка зима в южното полукълбо се образува дупка в озоновия слой, която е резултат от озоноразрушаващи реакции, причинени от слънцето, както и от някои съединения в резултат на човешката дейност.
Източник: iStock
Размерът на озоновата дупка се измерва всяка година от 1979 насам. А тазгодишният извод е, че е по-голям от обичайното и вече е колкото Антарктида. Тя се разраства по-бързо от нормалното и е по-голяма от 75% от озоновите дупки по това време на годината.
На този етап учените все още не могат да кажат колко голяма ще стане озоновата дупка, но засега върви подобно на тази от 2020 г., която също бе една от най-големите измервани някога. А това води до нуждата от още анализи какво точно я причинява и как може да се свие, предава Guardian.
Основната научна теория е, че изчерпването на озоновия слой е причинено най-вече от създадени от човека газове (CFC), които започват да се използват първоначално през 30-те години на миналия век в хладилни системи, а след това намират много по-широко приложение.
Източник: iStock
Тези химикали са стабилни и лесно достигат до стратосферата, където се разграждат до високоенергийно UV лъчение. А то се превръща в причина за появата на озоновата дупка. Именно затова и този тип вредни вещества са забранени за употреба в 197 страни по света.
След забраната на халокарбоните (изкуствени химични съединения, които съдържат въглерод и елементи от халогенното семейство - бром, хлор и флуор), учените установиха признаци на подобряване в озоновия слой.
Но това е дълъг и сложен процес, и възстановяването няма как да стане толкова бързо, колкото ни се иска. Изчисленията са, че ще са необходими около 70 години - до 2060 г., за да се неутрализират всички остатъчни вещества. През последните години при нормални метеорологични условия озоновата дупка обикновено нараства до максимум 20 милиона квадратни километра.
