Макала e самотен остров, разположен на 18 километра от западния бряг на Финландия в Ботническия залив. Отнема по-малко от 45 минути, за да се обиколи пеша. Когато е открит от рибари и ловци на тюлени през XV век, той е само на девет милиметра над повърхността на водата. Някога всичко наоколо е било потопено под вода, но всяка година, откакто ледниците от ледниковата епоха, които някога са покривали тази област преди хиляди години, се топят, земята, която държи Ботническия залив, продължава бавно да се издига - феномен, известен като ледниково издигане. Днес островът е на повече от пет метра над морското равнище.
В Макала няма магазини, ресторанти, коли, пътища, къщи за гости или в по-голямата си част дори хора - само черепи на тюлени, монтирани на входните врати на празни колиби. Това е така, защото докато този малък остров бавно се издига от морето, той и околността се превръщат в ключов център за риболов на балтийска херинга. Но тъй като земеделието и другите индустрии се разрастват в края на XIX и началото на XX век, все по-малко и по-малко от около 700-те рибари, които се събират тук всяко лято от близкия регион Калайоки, се налага да прекарат тези дълги, самотни периоди далеч от семействата си.
Днес само малка част от тези рибари се връщат в колибите на предците си всяко лято, носейки достатъчно вода, дърва и други провизии, от които се нуждаят, за да оцелеят. По време на тези дълги седмици или месеци от май до септември, този призрачен град се събужда отново, тъй като по това време има много еднодневни екскурзии и доста туристи, които идват, за да се докоснат до обичаите и традициите, които финландците са възприели някога.
Въпреки че технически принадлежи на Финландия, Макала се радва на автономен статут и се управлява от съвет на местни рибари, избиран всяко лято. Традицията датира от 1771 г., когато Финландия е била под шведско управление и крал Адолф Фредрик е предоставил на Макала специален статут на самоуправление поради нейната обширна природа. През 1809 г. Финландия попада под руски контрол, преди в крайна сметка да обяви независимост през 1917 г. Въпреки запазването на неутралитет по време на Студената война, Финландия се присъединява към Европейския съюз през 1995 г. и кандидатства за членство в НАТО след руската инвазия в Украйна през 2022 г.
Интересното е, че Макала не е част от нито един съюз, защото никой не живее тук постоянно. Тъй като околните води се превръщат в ледена покривка всяка зима, островът е напълно откъснат от континента. Следователно рибарите на Макала живеят по двойни закони: през седмиците или месеците, през които са на острова, те са управлявани от избрания от тях съвет, а когато се върнат на континента, те са членове на ЕС и НАТО, точно както всички останали във Финландия.
Когато почти идентичните колиби, боядисани в наситено червени тонове, са били построени през 1700 г., е имало приблизително 150 от тях. Днес са останали по-малко от 50 и тяхното оцеляване е в ръцете на съвета.
Интересна част от острова е и фарът му, който е не по-висок от средностатистически възрастен човек. Приспособлението стои върху купчина камъни, но за това си има обяснение. Местният обичай повелява всеки, който посети Маакала, да вземе първия камък, върху който стъпи и да го добави към нарастващата купчина на фара, за да повиши височината му.
На острова има и новопостроен музей, който показва исторически артефакти. Стените са украсени с черно-бели снимки и стари карти на региона. Каменни плочи покриват върховете на рибарските кофи, използвани за съхранение на балтийска херинга, като не липсват и подробностите за лова на тюлени. Жителите на Макала вярват, че вековната практика на лов на тюлени помага за регулиране на свръхпопулацията им, пише BBC.
Може би най-забележителната особеност на острова, създадена от човека, е неговата дървена църква и камбанария, построени през 1780 г. Фасадата ѝ е изпръскана в червено, а вратите и прозорците в жълто. Уместно таванът на църквата е проектиран да прилича на обърнат кораб; краищата му са оформени като нос и кърма, а вместо кръст в центъра му виси голяма дървена лодка. През вековете повечето рибари на Макала са се женили тук и по неочакван обрат на събитията църквата вече е станала популярна сред сватбените дестинации, отбелязва Visit Finland.
