На кратко разстояние с лодка от идиличните канали на Венеция, се намира малък правоъгълен остров с тъмна и странна история. Наречен Lazzaretto Vecchio, или Old Lazzaretto, той е построен по време на Ренесанса, за да служи за място, където се изолират хората, разболели се от чума.
Учейки уроци от Черната смърт преди век, карантинната колония е създадена през 1423 г. и продължава да служи на венецианци през няколко вълни на чумата през XVI и XVII век. През тези векове хиляди хора загиват тук, а техните скелети остават в множество масови погребални места по цялата площ от 6.3 декара земя на острова.
Като оживен търговски център, Венеция e особено уязвима от инфекциозни огнища по онова време. Едно от най-лошите огнища се появява през 1630 г. и затрива една трета от населението на Венеция и Болоня, убивайки стотици хора всеки ден.
Положението по онова време е толкова тежко, че някои историци смятат, че огнището е играло основна роля при падането на Венеция като ренесансова суперсила.
В наскоро стартирано проучване група изследователи от Университета на Южна Флорида изучава отблизо около 900 скелета, които са погребани на острова в продължение на три века. Това им дава уникален поглед върху това как патогенът се развива и успява да остане повтаряща се заплаха за Венеция за такъв дълъг период от време, отбелязват от IFL Science.
"Това е първият път, когато имаме набор от ДНК последователности от патогени, присъстващи на едно място, и паралелно, ДНК промени в местните популации", казва в изявление Робърт Тико, професор по антропология в Университета на Южна Флорида. "По този начин можем да учим за първи път коеволюцията на патогени и хора безпрепятствено от бързите мутации на съвременните вируси или наличието на ваксинирани хора."
