Добрите приятели са тези, с които се разбираме и без думи. Именно затова често казваме, че кучето е най-добрият приятел на човека. А собствениците на четириноги могат да дадат безброй потвърждения на тази теза.
Ето обаче и едно, което идва от научните среди. Изследователи от Университета в Аризона анализират способностите на кучетата да общуват с хората и откриват, че в голямата си част те са им генетично заложени, а не се придобиват впоследствие.
Учените правят опити с 375 малки кучета, за да докажат социалните им умения и това, че по рождение са подготвени за силна връзка със своите стопани. Изследването е проведено в партньорство с организация, която предоставя кучета на хора с физически увреждания, за да се разбере по-добре начина на мислене на четириногите.
Източник: iStock
Кученцата са на едва осем седмици и не са имали почти никакъв контакт с хора, преди да участват в изследването, което значи, че е малко вероятно да са свикнали с човешка компания и да се научили как да реагират на нея. Те изпълняват четири различни задачи - за следване на жестове, за гледане в човешко лице и за разпознаване на емоции, както и за търсене на човешка помощ за решаване на, на пръв поглед, неизпълнима задача.
Установява се, че голяма част от кученцата реагират на физически и словесни сигнали от страна на хората, но малко от тях търсят помощ. Затова се смята, че те знаят как да реагират на човешката комуникация още с раждането си, но други умения, като това да търсят помощ от човека, придобиват впоследствие.
Източник: iStock
Това е така, защото техният произход е свързан с вълците, а те са животни, които действат като единаци и не търсят ничия подкрепа. Но когато кучето израства сред хора, то се научава, че те могат да му бъдат полезни, когато то не може да се справи само.
Учените доказват също, че повече от 40% от разликите в способностите на кученцата да следват жестове с насочване или да участват в продължителен зрителен контакт с хората по време на задача се обясняват с генетичната им предразположеност, предава Science Daily.
Това значи, че кучетата се раждат със своите комуникационни умения и възможност да разбират хората до едно ниво, които в процеса на взаимодействие и съвместно съжителство успяват да доразвият. Разбира се, до каква степен ще стигнат зависи най-вече от вниманието, което им се отделя.
Източник: iStock
Учените правят и съпоставка между кученцата и малките деца. Бебетата разбират какво им казваме много преди да могат сами го говорят и да отговарят на думите ни. Същото е при кучетата, които от самото начало разбират комуникацията, но им трябва време, за да започнат да реагират с конкретни действия.
Следващата стъпка на изследователите е да се опитат да идентифицират специфичните гени, които могат да допринесат за способността на кучетата да комуникират с хората. Те присъстват в по-голяма степен в някои породи, за разлика от други. Например голдън ретривърите са добре познати като кучета-водачи - умение, което не може да се отгледа при всички техни събратя.
