Когато става въпрос за устойчивост, средиземноморският остров Гозо - по-малката и по-зелена сестра на Малта върви напред, тъй като има за цел да се превърне в изцяло екологично място.
Движещата сила зад целта на острова да постигне въглеродна неутралност до 2030 г. е проектът EcoGozo. Неговите планове включват инициативи от засаждане на дървета до възстановяване на скални масиви от срутища, устойчиво управление на водите, премахване на пластмасовите отпадъци от морето и насърчаване на възобновяемата енергия и използването на обществения транспорт с безплатни автобуси.
Докато много от средиземноморските острови са се поддали на масовия туризъм, Гозо е останал зелен и спокоен. Набляга на целогодишните приключения на открито - сред които възможността на едно най-добрите гмуркания в Европа, управление на каяци, сърф, електронно колоездене. А 50-километровата крайбрежна разходка на Гозо, която обикаля целия остров, е невероятно предизвикателство.
"В ход са големи и вълнуващи проекти", казва Роналд Султана, директор на отдел "Туризъм" в Министерството на туризма на Гозо и гордо представя обсипани с диви цветя пътеки в парка "Кортин". "Преди 10 години това беше основното сметище на острова, вонящо и задимено, но сега то се превърна в парк, където идват семейства и любители на разходки с кучета."
Планира се също така безплодното морско дъно да се засели отново с подводна градина и изкуствен риф, който да привлича риби и морски обитатели. Това ще даде на гмуркачите и любителите на подводното гмуркане, които посещават острова, култура извън музеите. Експертите са в процес на определяне на най-доброто място за целта.
На фона на всичко това главният град на Гозо, Виктория (6 900 жители) изглежда направо космополитен. Една от най-големите му забележителности е цитаделата, оградена с дебели крепостни стени и обитавана още от бронзовата епоха. Някога е била главен акропол на пуническо-римския град Гаулос, разказва Independent.
В тясна странична уличка зад бароковата катедрала се намира уютният ресторант Ta' Rikardu, управляван от собствениците на малка местна ферма, които сервират плата с домашно вино и сирене. Рафтовете са отрупани с техни собствени органични продукти - ликьор от бодлива круша и рожков, сушени домати и студено пресован зехтин.
Но няма как човек да посети остров Гозо и да не опита традиционната им кухня, включваща gbejna - малки кръгчета ръчно произведено сирене, което чудесно се комбинира с хляб или в супа.
Почти от всяка точка на Гозо морето е на "един шепот" разстояние. Вятърът свири около скалите, прорязани от пещери и заливи. Прочутият някога Лазурен прозорец - 28 метровата естествена арка, вече не съществува, тъй като е срутена по време на буря през 2017 г., но остава увековечена в първия сезон на "Игра на тронове".
Сред забележителните скални образования се откроява и скалата Фунгус, 60-метрово парче варовик, чието име идва от местно паразитно цъфтящо растение. Рицарите на Свети Йоан са го смятали за чудотворно и са го използвали за превръзка на рани и лечение на дизентерия.
Но средновековните рицари съвсем не са първите, които се поддават на очарованието на Гозо. В зеленото сърце на острова, високо на платото, се намират неолитните храмове Ġgantija, построени от коралов варовик между 3600 и 3200 г. пр.н.е., което ги прави по-стари дори от египетските пирамиди. Как огромните мегалити са се появили тук, е загадка, която е намерила място в местните митове - вярва се, че те са издигнати от раса гиганти.
Едно от най-любопитните места на Гозо са и необикновените солници, разположени край селцето Марсалфорн. Наподобяват малки скални басейни, изпълнени с вода. Под една или друга форма тези солници са тук още от времето на финикийците. Алфред Атард е само един от двамата останали местни хора, които събират ръчно морската сол - последните пазители на хилядолетна традиция.
"Това е най-добрата сол в света, защото е 100 % натурална", казва Алфред. "Научих това изкуство от доведения си баща. Няма машини - само гореща, тежка работа." Възрастният човек е живото доказателство за ползите от простия, щастлив живот, воден в хармония с природата и нейните ритми.
И макар бъдещето на ръчното събиране на сол да е несигурно, Гозо сигурно се връща към своите зелени корени.
