През 2011 г. Джулия Манка решава да посети Пианоза. И въпреки славата му на бивш италиански затворнически остров, тя очаква с нетърпение релаксиращата и слънчева почивка. Оттогава изминават повече от 12 години, а Джулия все още се намира там.
Решението на Манка да остане на острова, разположен между Корсика и континенталната част на Италия, е напълно неин, съзнателен избор. Сега тя е единствената жена, живееща в призрачното село Пианоза, която работи като управител в хотел "Милена", в който някога отсяда, както и като ръководител на организация с нестопанска цел, чиято мисия е да помага на уязвими хора като затворниците да се социализират успешно в обществото.
Наричан Островът на дявола, Пианоза, понастощем е наистина красиво място, често посещавано заради чистите плажове и запазената природа. В момента той е обитаван от двама постоянни жители - Манка и пазачът на затвора. Останалите живущи са осъдени мъже, които работят временно като готвачи, градинари, сервитьори, чистачи и миячи в хотела.
Манка е била гост на целогодишния хотел само за няколко дни, когато разбира от тогавашния управител, че заведението е в затруднено финансово състояние и е застрашено от затваряне. Тя осъзнава, че ако това се случи, задържаните ще трябва да бъдат върнати обратно в затвора. "Почувствах, че трябва да направя нещо, за да им помогна, иначе щяха да се върнат зад решетките, в малките килии, без шанс за ново начало", казва Манка пред CNN.
Затова изобщо не се поколебава да остане в хотела. Първоначално работи безплатно, за да осигури бъдещето му. Само за няколко години трудът ѝ бива възнаграден и тя успява значително да промени ситуацията - "Милена" се превръща в популярно място за сватби и рождени дни, като гостите са привлечени и от нетрадиционния персонал.
Затворът на Пианоза е създаден през 1700 г. и приютява престъпници, бандити и революционери. Като затворническа база с максимална сигурност функционира до 1998 г., след което официално е закрит. Малкото му постоянни жители напускат Пианоза и той е обезлюден в продължение на много години. Едва в последните години започва да добива популярност като туристическа дестинация, включително и като място за рехабилитационна програма на затворници.
За да могат да се включат към програмата, осигуряваща работа в хотела, кандидатите трябва вече да са излежали поне една трета от присъдата си в затвора и да са преминали серия от строги психологически и социални тестове за оценка.
И макар много от мъжете около Манка да са осъдени за наистина тежки престъпления, тя казва, че това не я притеснява. Дори винаги се чувства комфортно на острова и го смята за сигурно пристанище. Убедена е, че на всеки престъпник трябва да се даде шанс за принос към обществото, вместо да прекарва времето си просто зад решетките.
Обяснява и, че отношенията ѝ с персонала се базират на взаимно уважение. Нещо, което е постигнала чрез дистанция и авторитет, но и чрез открита подкрепа. Подчертава също, че осъдените на острова имат значителна свобода и право дори да се разхождат свободно след края на работния ден. Те получават и месечно възнаграждение за работата си в хотела и дори имат мобилни телефони, с които могат да общуват с близките си. Обитават старите затворнически помещения, които са преустроени в уютни стаи, с телевизор, кухня и самостоятелни бани.
Италианските затвори се считат за едни от най-нехуманните и пренаселени в Европа, с около 120 затворници на всеки 100 легла, според доклад на Съвета на Европа от 2020 г. Самоубийствата са се увеличили с 300% от 1960 г. насам, а рецидивът е над 75%. Затова Пианоза несъмнено е много по-привлекателна алтернатива за онези, които са към края на присъдата си. Манка се гордее с успеха на "модела Пианоза", обяснявайки, че процентът на тези, които са прекарали известно време на острова и се връщат към престъпността е едва 0.01%.
Манка често поддържа връзка с хората, напуснали острова и започнали нов живот. Разказва, че някои са станали дори съветници на затворници от други затвори.
И с днешна дата споделя, че онези, които първоначално са я упреквали за решението ѝ да остане в Пианоза, сега я подкрепят. "Дори дъщеря ми Йоланда, която като дете беше скептична към работата ми, започна да оценява острова и да разбира важността на това, което правя. Даже често ми казва, че съм щастлив човек", допълва още Манка.
