Шумен, властен и умен. "Устата" на Фермата. Шегаджията. Стратегът.
Това е Тодор Маринов. Зрители и участници обаче го наричат Викинга. Поредният мъж, който напусна състезанието.
В момента той е в очакване на четвъртото си дете. След три момичета, сега Тодор се подготвя да стане баща на син и смята, че е спечелил от лотарията.
Скоро ще се завърне във Финландия, където живее от 7 г. със съпругата си.
Откъде идва "Викинга"?
- Фермерите ми го дадоха заради снимката от видео визитката, с шлема.
Като дете имаше ли прякор?
- Като си ходех на село ми викаха "Шопа", защото идвам от София, а всички други бяха от Враца. В студентските години ми казваха "Нацията", мислиха ме за скинар. Бях с гола глава и ходех с една войнишка мешка.
След отпадането ти от дуела, много от зрителите коментираха, че на една от игрите твоето дърво е било по-сухо и голямо от това на Финци, и съответно ти е било по-трудно...
- Игрите бяха честни и равнопоставени. Казали са го хора, които са искали аз да остана. И на мен ми се искаше, но човекът, който беше срещу мен, се справи по-добре. Не трябва да търсим под вола теле. Нека да даваме уважение на противника и победителя.
Кой искаш да спечели "Фермата"?
- За мен ще заслужи човекът, който е излизал най-много на дуели. Този, който най-много е научил и който по някакъв начин се е променил. Когато аз влязох мислех, че малко ще се променя и ще открия себе си. Смятам, че го направих.
Как реши да участваш в предаването, след като от години живееш във Финландия?
- Много импулсивен човек съм. Гледах първи сезон. След финала казаха, че веднага може да започне записването и като всеки българин си казах: "Тия могат, пък аз да не мога...". Записах се. В анкетата имаше въпрос: "Защо искате да отидете във "Фермата"?", аз написах: Да видя "опосумите" Иван и Андрей. Извинявам им се предварително. А може би беше и шанс. Имах предчувствието, че ще ме изберат.
БАЩА-МЕЧТА
Твоята съпруга имаше ли нещо против, че ще заминеш за дълъг период от време?
- Аз, като мъж под чехъл, много се подмазвах (смее се). Това е в кръга на шегата, нямаше никакъв проблем. И тя като мен е малко луда глава. Аз винаги съм имал нейната подкрепа, каквото й да правя. Сега, след като отпаднах, й се обадих и я попитах дали не ми се сърди, но тя каза, че всичко е наред, няма проблем.
Семейството ти във Финландия успяло ли е да те гледа в шоуто?
- Децата са превеждали на жена ми. Гледали са някои от епизодите. Било им е весело.
Твоите дъщери имат интересни имена. Може ли да ги кажеш?
- Първите две дъщери имат уникални имена, които не се срещат нито в България, нито във Финландия. Направил съм и справка в Google. Яники се казва най-голямата. Друго такова име няма. То е комбинация, майка ми се казва Янка, а моята покойна баба Николица, и стана Яники. И отделно тя е с още две имене - Вера Марина. Гледал съм да уважавам моите родители. Другата ми дъщеря е Марики, понеже баща ми е Марин. Тя е Марики Ева Янина. Последната се чудихме как да бъде и решихме Мила Фей Вивина. По три имена имат и нямат бащино.
Сега очакваш момче. Избрахте ли вече име?
- Ще бъде на моя баща, ще опитам да го вкарам в името по някакъв начин, защото все пак това е моят род.
Колко пъти си водил дъщерите си в България?
- Те в момента са тук. Почти всяка година се опитвам да ги водя.
Знаят ли български?
- Говорят го развалено. Много е трудно при положение, че средата им е такава - само финландски и един баща, който говори много простоват български. При това полажение не може да бъдеш най-големият професор.
СВАТБА ПО ФИНЛАНДСКИ
Споменавал си, че във Финландия жените са много самостоятелни...
- Във Финландия, а и в Скандинавието, по принцип, жените са много силни. Те правят това, което искат. Нямат никакви ограничения. Мъжете са по-либерални. Има равнопоставеност. Имаме сблъсък на характери с жена ми. Но сме се напаснали, а и аз не се предавам. Това е първата жена, с която съм бил и ми се е извинявала за нещо, като е казвала, че е сгрешила.
Запознали сте се в бар. Как точно се случи?
- В Исландия беше. Историята е следната - тогава имах бурна младост, обичах да ходя по заведения и повече нощен живот беше. Беше единствената вечер, в която казах, че отивам за себе си. Сядам на бара и гледам от другата страна едни сини очи ме гледат. Сещам се тогава как майка ми беше говорила, че нейната майка, моята баба, е казала за мен, че ще познаеш очите, които ще те чакат на Райските порти, само да ги видиш. Аз я гледам и си мисля, че това не може да бъде сериозно. Засякоха се погледите ни. Веднага барманът ми донесе нейния телефон, без нито една дума. После бяхме заедно в таксито.
Ти ли й поиска номера?
- Дамата. Без нито дума, с жест, бяхме вече излезнали от бара.
ВОЛЕЙБОЛНИ СТРАСТИ
Ти си треньор по волейбол. Сега защо не се занимаваш с това?
- Нямам време и хубава възможност. В момента искам да бъда с моите деца. Когато пораснат, ще проведа разговор с тях и ако искат да се занимават с волейбол, бих направил отбор, където да мога да ги развивам. Аз съм си треньор по принцип. На мен мисленето ми е такова. Завършил съм Спортна академия. Имам голям опит. В България бях в "Левски", и то в "златните години" - от 1999- а до 2003-а съм бил там помощник-треньор. Учил съм се от Брунко Илиев. Общо взето обаче работата ми беше да се уча от по-големите имена и да не давам много мнение и съвети. Видях, че, за да направя нещо трябва да се откъсна от тази среда и да опитам. Поех авантюрата. Отидох на Фарьорските острови. Две години подред станах шампион на държавата с женския отбор. След това отидох в Исландия за 4 години. Там бях треньор на младежкия отбор. А на 29 години станах треньор и на мъжкия им национален отбор. Отидохме на Олимпийски игри на малките държави. Нещо уникално. Принцът на Монако е бил до мен, снимахме се. Страхотни преживявания.
Замислял ли си се да се върнеш да живееш в България?
- Аз винаги искам да се върна в България, но включвам телевизора и гледам поредната глупост, която се случва в държавата. Искам нещата да се променят и аз да помогна по някакъв начин. Имам идея. Защо не се направи един сериал за историята на България? Има един филм, който е най-популярния в момента в света - "Игри на тронове". Хората, които работят и правят каскадите там, са българи. Ние ги имаме тези златни хора. Ако се направи нещо, което хем навън да може да се види, хем и тук да е за вътрешна употреба - да образоваме децата и те да се интересуват от историята. Ако сме нация е било благодарение на това, че сме учили и сме били умни. Ако в този момент се разпадаме, като нация, се дължи на това, че сега сме нихилисти и много негативни. Освен това много мразим, не можем да обичаме толкова вече. Ето, един Слави Трифонов прави нещо. Иска промяна и веднага се намират хора да го оплюят и да търсят нещо комерсиално. Този човек изкарва толкова техника, пари и време, за да може той да ни събуди. И за съжаление не може да се събудим.
На колко години беше, когато напусна България?
- На 26.
Коя е най-голямата слабост в нашата държава?
- Най-голямата слабост е, че хората мълчат. Не се борят за това да живеят при честни условия. Българинът е научен, че, ако имаш приятел ще минеш по-лесно. Научен е, че ако може да скрие данък, пак ще бъде по-лесно. Научили сме се да се крием от системата. За да има държава трябва да помагаме на системата да работи. Живял съм в държави, където се е плащало 40% данък от заплатата.
Българите във Финландия гледат ли да те прецакат?
- Има всякакви хора, като навсякъде. Факт е обаче, че не сме като сърбите, както са навън. Ако попиташ сърбина - "Как е Желко?". Ако знае, че Желко е някакъв, който не струва, ще каже, че не го познава, но, ако знае, че е добър, 1000 реклами ще направи. Мога да кажа, че в Исландия съм срещал най-хубавите и чисти българи. Бяха от Добрич, уникални хора. Нямаше завист.
В анкетната си карта ти отбелязваш: "Аз съм човек с много пороци". Кои са твоите?
- Моите пороци са, че съм шумен, човек, който иска внимание. Може би съм леко властен и егоистичен. Не съм се крил. Още в самата визитка го казвам това, а можеше да се скрия и да го направя да изглеждам добре понеже съм човек с опит. Но за мен това нямаше да е честно спрямо хората, които ме познават и тези, които са вътре.
Докога ще останеш в България?
- До 8 ноември. После работа ме чака, трябва да издържам семейство.
Как успя да запазиш работата си във Финландия, след като се върна тук заради шоуто?
- Бях в бащинска отпуска, което е % от заплатата, която съм взимал. Нещата са трудни финансово, ако продължавам да бъда в отпуск, който вече изтича. Аз имам живот там, трябва да изплащам къщи и коли.
Сила ли е да казваш истината?
- И сила, но и слабост.
Какво може да ти донесе, като негатив?
- Общо взето във "Фермата" нямаше никой, който да ме сложи за фермер. Ако бях стигнал до финал, участниците нямаше да гласува за мен.
С какво си го обясняваш това?
- Дразнил съм ги. Не съм "добряк". Аз не мога да кажа едно мнение зад гърба на някой, и после да отида при този човек и да му се усмихвам. Казвам, каквото мисля.
Искаш ли да кажеш нещо за финал?
- Искам да изкажа благодарност на всички хора, които бяха там и работеха с нас, хората зад камерите, редакторите, отговорници... Държа това, ако може да се включи в интервюто. Нас ни гледат, но тях никой няма да ги види. Искам да им кажа, че техният труд е нещо голямо и благодаря за това.
