В Нареченски бани в Родопите времето никога не е било просто поредица от години. То се натрупва на пластове - в мириса на бор, в меката пара на минералната вода, в тишината, която тук не е отсъствие на звук, а състояние. Сред този пейзаж стои Villa Rossa - сграда, която носи белезите на власт, забрава и внимателно преосмисляне.
През 70-те години мястото е вила - част от затворения свят на държавния елит. Използвана като резиденция на Тодор Живков, тя не е била сцена, а убежище. Нареченските бани са избрани неслучайно - районът е известен със своя специфичен микроклимат, силно йонизирания въздух и радоновата минерална вода, използвана от десетилетия за лечение и възстановяване. Тук властта е търсела здраве и дистанция, а архитектурата е следвала тази логика: масивна, затворена, сигурна, подчинена на идеята за усамотение.
Сградата е била част от пейзажа, но недостъпна за него и любопитните очи на народа. След политическите промени мястото постепенно запада - години на тишина, амортизация и забрава, в които архитектурата остава без контекст, а историята - без глас.
Днес Villa Rossa обаче има нова роля, но не и нова идентичност. След мащабна реконструкция, реализирана от италианско архитектурно студио с главен архитект Алберто Каручи в партньорство с българското студио Kshta, сградата е адаптирана към съвременен бутиков петзвезден хотел, без да бъде заличена паметта ѝ. Проектът не търси ефектна трансформация, а внимателно осмисляне - запазване на характерните обеми и пропорции, но с нова функция и по-меко представяне.
Интериорната концепция стъпва върху идеята за хармония между човека и природата. Материалите са естествени - дърво, камък, варови мазилки, а цветовата палитра следва земните тонове на Родопите. Пространствата са светли, сдържани, без излишна декорация. Светлината не доминира, а подчертава текстурите и преходите между вътре и вън. Дизайнът не се опитва да впечатлява, а да остави място за присъствие.
Комплексът включва няколко самостоятелни вили и основна сграда с общи пространства, ресторант, бар и спа зона в външен и вътрешен басейн, в която минералната вода отново е в центъра на преживяването. Любопитен детайл са бившите бункери на резиденцията, трансформирани в интимни зони - дискретно напомняне за първоначалната функция на мястото. Достъпът до горната част на комплекса е ограничен за автомобили, а придвижването става с електрически превозни средства - решение, което запазва тишината и естествения ритъм на средата.
Хотелът отваря врати сравнително наскоро, а проектът е пример за това как архитектурното наследство може да бъде адаптирано без да бъде обезличено. Без носталгия, без показност, с уважение към контекста и мястото. Неслучайно сградата получава признание и награда за "Сграда на годината" в категорията "Хотели и хотелска инфраструктура" - не като жест към лукса, а като оценка за подход.
За финал, хубаво е да отбележим, че цената на нощувката не е по джоба на всеки обаче. Според Booking, една вечер в двойна стая с балкон ни излиза най-малко 589 лв. (около 303 евро) с включена закуска. Като се замислим обаче, има и далеч по-скъпи нощувки на територията на родината ни, така че, може да се каже, че не е чак толкова фрапантна като за петзвезден хотел, какъвто твърди, че е.
