Сигурно е трудно да знаеш, че имаш конкурент срещу когото нямаш никакъв шанс. Конкурент, който ще ти вземе, под носа, едни 100 000 лв, защото има умения, воля и здрава психика. Такъв беше Стоян за своите "колеги" от втория сезон на "Фермата".
Мнозина припознаха в него човека от народа. Мъжът от село Бъта живя 99 дни във Фермата в село Боснек и показа, че може да играе сам срещу всички.
В живота "отвън" Стоян се радва на здраво семейство от 11 години. Има две деца и вече знае за какво ще вложи сумата, която спечели.
Здравей и честита победа.
- Благодаря, много се радвам.
Начерта ли вече за какво ще изхарчиш тези 100 000 лв?
- Начертани са, похарчени са предварително, преди да се вземат (смее се). Аз имам бизнес, държа фитнес зала в Панагюрище. Искам да я разрасна, да намеря по-голямо помещение. Това, което имам сега, е 100 кв.м. Там мисля малко да вложа и искам една къща да си направим в Панагюрище, скромна, няма да е голяма. На един етаж - да има две детски стаи, една спалня и всекидневна. Това е. Ако не стигнат, продължаваме да работим.
С какво ги победи останалите "фермери"?
- С честността, уменията и концентрацията си... Никой не съм излъгал там.
Защо зрителите те харесаха?
- Зрителите ме припознаха, като работлив и честен човек. Като един от тях.
Имаше ли някой от твоите "колеги" в шоуто, който не ти честити победата?
- Не съм забелязал. Мисля, че Македончето (бел. ред Юлиана) не дойде. Но може й да ми е честитила. В калабалъка е възможно да не съм видял . И ми се струва, че Михо не дойде.
С него, в какви отношения сте сега?
- В добри. Преди да дойдем, за да участваме на финала, той мина през фитнеса и ми остави две конски глави с опашки, понеже продължавам да си правя кукерски маски. Няма да се откажа от това, защото ми доставя удоволствие.
Откога правиш кукерски маски?
- От 4-5 години започнах на майтап. Има пазар за тях, а и ги продавам и онлайн. Конски глави, глави от глигани... от каквото животно имам глава - от него мога да направя маска. Стават много сполучливи и са трайни.
САМ СРЕЩУ ВСИЧКИ
Как се играе сам срещу всички в едно такова шоу?
- Много е трудно да играеш сам срещу всички, но пък е сладко. Извоювал си победата сам. Но всъщност ме подкрепяха някои фермери от ВИП персоните, както и Михо, Мария.
Стратегия ли беше да играеш сам?
- Не. Получи се впоследствие. Явно са ме оценили, видели са, че имам много умения. Аз мога да запаля огън само с две пръчки, но може и да не са го излъчили, а би било хубаво. Два пъти го правих. За една минута и 20 секунди аз имам огън. Подготовката да си издялам пръчката е едно вретено, което се слага на поставка и отдолу се поставя дъска. Това, което се върти около него е по индианска технология. Прави се дупката, където ще лагерува вретеното и отгоре се слага едно камъче. С един лък се стърже. Лъкът се прави с връзка на обувките или с връзка от суичър. Запалването на огъня го видяха Ася, Dee, Мария... много хора. Тези, които искаха го видяха, които не искаха - не го видяха. Мисля, че с тези умения спечелих хората, които гласуваха за мен. Аз съм турист и това нещо за оцеляването ми е много полезно. С жена ми ходим по планините. Инструктор съм по туризъм.
Защо през последните дни една част от фермерите бяха настръхнали срещу теб. Ти ли беше най-големият конкурент?
- Те изпитваха панически страх. Знаеха, че, като стигна до финала ще им е много трудно срещу мен заради зрителите. Точно заради това елиминирах Красимир, защото той щеше да вземе много повече гласове отколкото аз и Финци. Краси беше труден съперник в зрителския вот. Не беше лесен и на дуела. Аз направих така, че той да не е подготвен психически. Имах стратегия, когато излъгах Финци, че с него ще се боря на дуел, а избрах Краси. Нямам страх нито от Финци, нито от никой, защото знаех, че всеки ще бия. Но тази прашка, където ми слагаха постоянно, явно искаха да ме отстранят, понеже видяха, че не мога да стрелям с прашката.
Как се подготви за финала, тъй като вие финалистите сте знаели общо взето, какви ще бъдат игрите?
- Отсякох пръчка от дрян и си направих импровизиран лък и стрелях доста. Купих си също брадви и ножове, но не бях много добър с тях, понеже това е умение. Трябва да ти свикне самото тяло да го правиш, докато лъкът ми се отдаде. И аз спечелих играта с лъка. За всичко се иска тренировки. Във фитнеса си направих една мишена и там стрелях.
Играта с картофите, на финала, трудна ли ти беше?
- Не. Не ми е било трудно, въпреки пръстите.
УДАРИТЕ НА СЪДБАТА
Как се случи този инцидент с пръстите ти?
- Бях на 18 години. Точно един месец преди да вляза в казармата, на 26 август 1996 г. Рязахме сено, защото тогава гледахме животни. Режехме сеното на една самоделна машина, с един двигател и един S-образен нож - отдолу двигателят, а отгоре беше ремъкът. Рязъл съм 3 години на тази машина, имах много опит с нея. Обаче в злополучния ден имаше една купа сено, много малко беше останало. Това нещо за 5 минути щеше да мине през машината, обаче минаха пръстите през машината. Най-лошото беше, че майка ми беше до мен и видя всичко. Много тежко го изживяха с баща ми. Не искам да съм на тяхно място.
А ти как го изживя?
- Аз го изживях лесно. Помня, че баща ми изрева, като разбра, какво е станало. Родителите ми го изживяха трудно. Когато си отрязах пръстите кръвта започна да хвърчи на 2-3 метра. Хванах си ръката и усетих, че направих пакост. Не исках да гледам. Видях, че пръстите ги няма, защото имах една ръкавица и тя беше станала на парцал, дори и нея я бяха дръпнали ножовете. Спомням си, че пожълтях. Помня думите на майка ми тогава, която каза: "Стоянчо, ти се осакати за цял живот". Казах й: "Майко, не се притеснявай. Няма ми нищо". Исках да я успокоя. Тя е медицинска сестра. В болницата ги зашиха. Една сълза не съм проронил. Не съм пил никакви болкоуспокояващи. Майка ми каза: "Много увреждат, ще ги пиеш ли, да ги купувам ли?". Казах и: "Няма да купуваш нищо. Няма да ги пия. Искам да усетя болката". Цяла седмица сърцето все едно, че ми беше в тях, така пулсирах. За мен не беше тежък момент, но ме беше яд, че съм загубил нещо от себе си, което ще ми трябва в живота. Но не съм мислил да се предавам. Аз дотогава имах 4 години тренировки във фитнес зала и изглеждах доста добре. Бях много силен физически и структурата на тялото ми беше добра. Казах си: "Няма да мога да хвана нищо. Край с фитнеса". Но почнах да се успокоявам, че няма да е край. Ще мога да правя клекове, напади, коремни преси. На 6-ия или 7-ия ден пръстите много бързо зараснаха. Тогава започнах пак да си работя, хващах лопатата. Трудно ми беше завързването на обувките. Усещах, че все още ми седят пръстите, а то не е така. За няколко месеца чувството беше много странно, после отмина. Заради тази случка не влязох в казармата. Но аз бях в спортно училище и там ни бяха калили много жестоко. Не съм мислил да се предавам. Майка ми и баща ми така са ме възпитали, научили са ме на много труд. Баща ми отиваше на работа, майка ми беше в отпуска и за да може да изкара повече пари, ни вдигаше в 4 ч. през нощта. Тогава аз бях в четвърти клас, а сестра ми в 6-и. В съседното село се беряха вишни, сезонна работа. Ние отивахме с едно краставо магаре до там. Изминавахме 4 км. за 1 час. Докато се съмне да сме там и да започнем да работим. Научили са ни на труд. Майка ми и баща ми, Бог да го прости, той почина преди 11 години, са големи работари. Научили са ни на труд, да ценим стотинката и да не сме прахосници. Това ще го предам и на децата си - да видят откъде излизат парите, да знаят и да ценят.
След инцидента как вършиш селскостопанската работа, привиква ли се?
- Абсолютно. Само не исках да режа на машината. Веднага я продадох тогава.
Спомена децата. На какво искаш да ги научиш?
- Голямото ми дете е на 10 години, Елица се казва. Малкото е на 4 и се казва Иван. Хубави имена, български. Не искам да са чужди имена. Искам да се чува българското. Ще ги науча на трудолюбие и родолюбие. Да знаят откъде произлизат и да знаят, че във вените им тече борбена кръв. Да не си мислят, че някой е по-силен или по-добър от тях. Всеки си има своите силни и слаби страни, но трябва да знаят, че не бива да дават назад. Мисля и тях да направя спортисти.
СИЛАТА НА СЕМЕЙСТВОТО
Как се запознахте със съпругата ти?
- Господ ни запозна. Аз обиколих цяла България. Работата ми беше такава, че се занимавах с охранителна дейност и пазих в дискотеки. В Карлово се запознахме. Тя беше клиент на дискотеката, но не й стигаха 2-3 месеца до пълнолетие. Първоначално не я пусках, защото беше малка. Тя ме гледаше накриво, но такива са правилата и като са ми казали, че така трябва да се работи, значи - така трябва да бъде. Минаха тези месеци и тя вече можеше да влиза в дискотеката. Тя ме закача, аз я закачам. Харесала ме е, но и аз я харесах (смее се). Тя е хубава, млада, пъргава. Запознахме се, почнахме да контактуваме.
Колко време, след като се запознахте, станахте и семейство?
- Година и един-два месеца. Живяхме една година вкъщи, в моето село и после се оженихме. И си живеем много добре.
Източник: Lifestyle.bg
Малцина знаят, че през 2008-а вие сте участвали в друго предаване - "Горчиво", което също печелите.
- Откъде знаете това? (смее се)
Подготвила съм се.
- Там имаше стратегия. Казват, че сиромах човек е жив дявол. Един мой познат, DJ, участва преди мен в това шоу. Той обаче не успя да спечели. Тогава с жена ми направихме тренировка за това предаване, като аз бях в едната стая, а тя в другата и моят приятел, диджеят, ни задавеше въпроси. Но после, със съпругата ми, нямахме съвпадение при отговорите. Тогава той ни каза да го направим по азбучен ред. Например, ако питат "Коя е любимата ти поза?, и има по три изброени възможни отговора - ездачката, "крантата" и т.н., то посочваме, като верен, за нас, отговор това, което започва с по-начална буква от азбуката, в случая - "ездачката". Така го направихме и спечелихме. Основният въпрос там обаче беше за 25 точки и при него нямаше посочени възможности. Тогава нас ни попитаха "Кой най-често ви идва на гости?". А по онова време идваше вкъщи братовчед ми Светлозар и двамата, с жена ми, казахме неговото име. Така спечелихме 300 лв., един фотоапарат и почивка в Слънчев бряг.
