27-годишната Надежда напусна "Фермата" след тежък физичиски дуел с Мария. Чаровната брюнетка дойде в България от Сиатъл, за да вкуси отново българско мляко и сирене. Върна се към корените си след 20 години живот в Америка.
Решила е да остане тук поне 2 месеца, а за после... още не знае.
Научила се е да отбелязва победата на другите и има смелостта да признае поражението си.
За американската мечта и живота зад граница говори едно българско момиче от Кътина, живяло зад граница и завърнало се в родината, за да попадне във Фермата.
Защо загуби и с какво те победи Мария на дуела?
- Смятам, че е по-добра физически. Силен противник е. Съзнателно я избрах, като знам, че наистина е силна. Исках да премеря сили с нейните. Моите не бяха достатъчно. Напълно честно тя победи и си доказа мястото във "Фермата". Разбира се, че исках да остана по-дълго. Всички ми станаха много близки и симпатични.
Изненада бе, че ти не избра Ася Капчикова, която е от известните лица. Имаше тенденция да гоните именно популярните. Защо не избра нея?
- Ася ми стана много симпатична. Според мен, тя има много потенциал в себе си. Все още е малка и мисля, че трябва да порасне. Доколкото аз можех да контролирам нещо - исках тя да остане по-дълго във "Фермата". Може би така би пораснала по-бързо.
Останалите участници разсърдиха ли ти се, че не избра нея?
- Мисля, че всички се учудиха, че не следвам линията. Все пак никой и не очакваше това, защото виждаха, че мисля по различен начин и същевременно се сближавам с всички. Беше ми трудно да избера с кой да се дуелирам.
В началото ти подкрепи ли това разделение - на известни и неизвестни?
- Подкрепях отбора, в който попадах, според игрите. Уважавах всеки. Мисля, че по един или друг начин има причини да са във "Фермата", независимо че не всички са работили селскостопанска работа. Всеки един допринасяше с нещо по-различно.
От Юлиана ли дойде разделението?
- Това, че показаха видеото с нея още от кастингите, създаде едно разделение в началото. За мен беше важно кой е най-полезен във Фермата и кой най-много се труди. Всеки един от нас е успял по някакъв начин, не само популярните.
Кое беше най-тежкото нещо за теб в шоуто?
- Самата игра не беше тежка за мен. Всичко беше много хубаво. Храната ми беше вкусна. Работата ми беше сладка. Битките бяха спортсменски. Най-приятно ми беше къпането - под пълнолуние с една кофа топла вода. С едно канче се поливах и гледах пълнолунието. По-хубава гледка няма в една баня.
Кой е твоят фаворит във "Фермата?
- Това е Финци. Той всичко прави с лекота. Иска да помага и ако имаш желание може да те научи на нещо. Винаги отстъпва, за да ти покаже... Идва му отвътре да го прави. Личи си, че има респект към теб, както ти имаш респект към него.
Как се реши да си подадеш документите за това предаване?
- Гледах първия сезон на "Фермата" в Америка. Там имаме кутията, където получаваме българска телевизия и гледаме с майка ми и баща ми. В един момент вървеше рекламата за "Фермата". Аз гледайки първия сезон исках да се запиша, но тогава беше късно. Сега видях рекламата, че провеждат кастинги за втори сезон. На секундата, когато я видях и се реших. Стана на шега, защото аз съм много далече и не знаех дали на някой ще му се видя като равностоен участник. Същевременно си казах, че аз съм перфектният кандидат.
Само заради шоуто ли се върна в България?
- Да. Последно си идвах миналото лято да видя фамилията си и да посетя някои български обекта, като Дяволското гърло, Бачковския манастир...
Сега ще останеш ли в България?
- Ще остана тук до декември. После ще си отида за празниците. След това не съм решила дали ще остана в Сиатъл или ще се върна обратно. Наистина съм една отворена книга и очаквам неочакваното.
Какво ти казаха родителите?
- Много се гордеят с мен. Харесват как съм се представила.
Критикуваха ли те за нещо?
- Баща ми, понеже е спортист, кара ски, играе тенис и винаги казва, че мога по по-добър начин да направя нещо. Съответно беше за битка № 5 в дуела и моята стратегия за стъпването отстрани. Аз му казах, че не ми е била достатъчна силата в ръцете, за да стъпвам по друг начин. Трябва много сила, за да се придържаш и с двете дървета, както Мария го правеше.
Остави ли приятел в Сиатъл?
- Нямам човек до себе си. Не съм намерила правилния все още.
АМЕРИКАНСКА МЕЧТА
Какъв е животът ти там?
- Има много българи, около 12 000. Всеки се стреми да направи повече за семейството си. Работят много. Събираме се понякога на някое българско парти. Всеки се познава с тези българи от годините, в които са пристигнали там. Например, ние не познаваме хората, които са дошли 10 години след нас или пък още по-отскоро. Поддържаме контакти с българите, които са дошли около 96-97-а.
Може ли да се разчита на българи в чужбина?
- В чужбина не може да разчиташ на никой. Само на себе си. Всеки един е заминал с борбеността и нагласата да работи. Всички, които са оцеляли и са успешни, не са разчитали на никой. Нито на българи, нито на американци, защото в Америка нищо не е наготово. Доказваш се и тогава ти се дава шанс да растеш.
Какъв бизнес развива семейството ти в САЩ?
- Имаме пицария в Сиатъл. При нас работят и българи.
Преди колко години заминахте за Америка?
- Заминахме през 1996-а. Точно 20 години станаха. Аз бях на 7 тогава. Учих 4 месеца тук в първи клас. Тъкмо се бях научила да чета и пиша. Заминах и първият ми спомен беше, че не осъзнавах факта, че не всички разбират и говорят български. Записаха ме в първи клас и аз говорих на български на моите съученици. Те ме гледаха все едно, че съм извънземна. Аз също ги гледах, като извънземни, защото седят и не ме разбират.
Лесно ли научи английския?
- Да. Учителите там са много търпеливи. Всичко се преподава на английски, нямаше преводач за мен. Като дете се научаваш много бързо.
Кое ти беше най-трудното нещо, когато отиде да живееш там?
- Това, че родителите ми работеха много и аз бях свикнала да съм самостоятелна. Свиква се по този начин.
Носят се легенди, че в Америка хората работят много и не им остава време да почиват и да се забавляват. Така ли е?
- Има забавления, но ние работим, за да живеем и живеем, за да работим. Работи се по 6 дни в седмицата. А може и по 7. Например, родителите ми имат собствен бизнес. А, който има бизнес няма почивен ден. Даже и да си извън него пак го мислиш. Един бизнес най-добре върви, когато си там, на място. Никой не полага толкова усилия, колкото самият ти би полагал в един собствен бизнес.
Спомняш ли, в самото начало, на твоето семейство, кой помогна в бизнеса. Българи или американци?
- Майка ми и баща ми работиха навсякъде, за да имат финансова възможност да започнат нещо свое. Те са стартирали от най-малкото местенце, където нямаше даже и маси за сядане. Беше само за доставки. Те бяха само двамата и аз работя от 12-годишна. Бях на телефона, приемах поръчките. Бизнесът се разрасна. Създадохме "Olympia Pizza". В Сиатъл много българи държат пицарии. Но в заведенията не идват много често българи, защото си готвят вкъщи. Затова там няма много български ресторанти, защото се хранят у дома, а американците не са толкова запознати с българската кухня.
Към днешна дата с какво се занимаваш в Сиатъл?
- Работя като брокер на недвижими имоти. Офисът ми е точно срещу нашата пицария. Когато се наложи, изтичвам набързо, помагам и се връщам обратно в офиса.
След идването си в България, за да участваш в шоуто, загуби ли работата си?
- Не. Така е организирано, че е като собствен бизнес. Моята партньорка взе нещата в свои ръце докато мен ме няма там.
У ДОМА
Какви ангажименти ще имаш тук до декември?
- Исках малко да поостана без моите родители да са до мен.
Смяташ ли да отидеш до Кътина отново?
- Да. С нетърпение чакам да отида до Кътина. Ще се върна в моя дом, където съм израснала, като дете.
Би ли се завърнала окончателно да живееш в България?
- Бих се върнала, ако е правилният момент и ако така се завъртят нещата да се задържа тук. Естествено, трябва да си намеря добра работа, позиция, на която да се чувствам добре и да работя с хубави хора. Ако стане така, че това е моето бъдеще - нямам нищо напротив да остана.
Какво би искала да работиш тук?
- Бих искала да е свързано с маркетинг, и в същото време нещо, с което да помагам на хора. Може с някакви проекти, с които да мога да съм в помощ.
