Няма как да не помните Мариела Нордел от първия сезон на "MasterChef". Пиперлив език, интересен хумор и добър кулинар. С днешна дата тя отново е пред камера. Този път не като участник, а като тв водещ.
Отскоро Мариела води авторско предаване "С черпак в куфара" по "Bulgaria ON AIR". Всяка събода, на обяд, устатата блондинка "разхожда" зрителите из интересни локации, като ги въвежда в света на кулинарията, където професионалистите нямат право на грешка.
Тя вече успя да покаже в какъв порцелан яде кралското семейство на Холандия, влезе и в кухнята на ресторант с три звезди "Мишлен", тръгна по пътя на най-скъпата мида в света... Заслужава си да я гледаш!
Източник: Мариела с Albert Roux - първият Шеф, довел 3 "Мишлен" звезди в Лондон
Мариела, как дойде предложението да водиш свое предаване?
- Както и всичко останало в живота ми, аз сама реших и пристъпих към действие. Bulgaria ON AIR харесаха концепцията ми и започнахме работа.
В коя роля се чувстваш по на място - пред камерата, като участник или като водещ?
- За мен няма значение ролята. Аз съм комуникатор и важното е да общувам. А дали ще съм участник или водещ, е само подробност - веднага влизам в моята си роля и започвам с посланията, с диалога.
За в бъдеще ще има ли възможност да се осъществят снимки в различни държави, освен в Холандия, където ти самата живееш в момента?
- Много искам да разходя зрителите на "С черпак в куфара" по най-интересните места, които са ме впечатлили кулинарно. Ще ми се да ги разведа из шоколадовите плантации на мексиканската джунгла, да приготвим един жесток бульон "Вуелве а ла вида" - върни се към живота с жените на рибарите от Акапулко. Искам да се гмурнем в бляскавия нощен живот на елегантните квартали на Мексико Сити. Освен това съм нетърпелива да надникнем заедно в кубинските тютюневи и кафени плантации. Да експериментираме заедно над рецепти с кафе, шоколад, а защо не и с тютюн.... Ще издам само, че със сигурност ще отведа поне за няколко епизода зрителите на едно много топло, романтично и колоритно място - острова, където е сниман мюзикълът "Мама миа" с песните на "АВВА". С Бени от "АВВА" бяхме съседи в Швеция - къщите ни бяха на една и съща улица, и често се засичахме в кварталния супермаркет. Въпреки че шведите са доста студени и резервирани, и звездите им не се изживяват като такива, а специално Бени не обичаше да разговаря, успях да се "сприятеля" с него до толкова, че да обменяме по няколко поздрава и общи приказки, когато пълнехме торбите си на касата. Та, от него още преди 15 години знаех за този проект и въпреки че не съм им фен, бях омагьосана от филма. Скиатос е вълшебно място и ненапразно холивудските продуценти са се спрели на него. Надявам се и българите да го усетят и да бъдат пленени от природата, хората и кухнята на това вълшебно кътче.
Източник: Мариела с Шеф Джони де Бур - собственик на ресторант с 3 звезди "Мишлен"
Каква оценка, по десетобалната, би си поставила, като добър готвач?
- Ще отговоря като един мой учител от езиковата гимназия в Ловеч навремето - Геносе Чавдаров, както му казвахме: "Ако приемем, че само Бог може да има 10, Ферран Адриа, Джони де Бур - 9, Петър Михалчев - 8, аз, в най-добрия случай, съм по ентусиазъм 5, по възможности - между 3 и 4".
Обикаляла си толкова много страни и имаш познания от различни "кухни". Защо не успя тогава да спечелиш в първия сезон на "MasterChef"?
- Защото никога не съм си го поставяла за цел. Аз не съм готвач, нито искам да бъда, че да печеля състезания и престиж в тази сфера. Както заявих в началото, аз съм Комуникатор! И за мен "Мастър Шеф" беше средство, а не цел. Аз и Стефи бяхме единствените, които не сме се явявали на кастинг, бяхме поканени. Aз си "играех моята игра", затова съм най-запомненият "играч" за всички времена. Дори много хора си мислят, че аз съм спечелила голямата награда.
Българката добра домакиня ли е? Коя е най-силната и най-слабата й страна?
- Българката не може да си представи колко добра домакиня е. Поне до моето поколение, жената беше така възпитавана, че от нея зависи дома и семейството. Че трябва да се жертва и да даде в името на семейството всичко, дори да остави кариера и лично щастие на заден план. Затова най-силната и най-слабата й страна са една и съща - тази всеотдайност, дори с риск да пренебрегне себе си.
Ако говорим за кулинарни познания - българката в никакъв случай не е толкова лоша готвачка, колкото рускинята или германката, но е на светлинни години от една белгийка, французойка, италианка, испанка... Българката е кулинарно консервативна, въпреки че последните 10 години нещата много бързо се развиха. Дамите под 40-годишна възраст имат много повече познания от нас - само с няколко години по-възрастните от тях, нещата са все още на "аматьорско ниво". И точно в това виждам своята роля с шоуто "С черпак в куфара" - да събудя кулинарното любопитство, да предизвикам, да покажа, че не е "мисия невъзможна" да разбираме и творим вкусна, модерна и полезна храна. Отдавам тази назадничавост, тази изостаналост на историческите обстоятелства - 500 години турско робство са си казали думата... Въпреки че българинът е чревоугодник, при него липсва онзи финес, който го има вроден при италианци и французи, например.
Наближава 14 февруари. Кой е "най-любовният" десерт или ястие, който би препоръчала?
- Аз лично свързвам влюбването със сладкото, с шоколада, може би, защото е топло, вълнуващо, пристрастяващо и изкушаващо...
Шоколадов пай с карамелен пълнеж и ганаш глазура:
Смесете 100 мл захар с 300 мл брашно, 50 мл какао. Прибавете 1 яйце и 100 гр размекнато краве масло. Натъпчете тестото в предварително намаслена форма за пай. Оставете в хладилника за половин час и след това печете в предварително загрята фурна на 175 С. Преди да сложите във фурната, постелете върху тестото едно парче алуминиево фолио или готварска хартия и поръсете със сух боб или леща - някакви сухи зърнени варива. После може да си запазите боба за други случаи, но не може да го сготвите - вече не става, трябва само за това да си го ползвате. Печете 12 мин., махнете фолиото със зърната и допечете още около 8-10 мин. до придобиването на златист цвят. Акробатиката със зърната се прави, за да не ви се надигне тестото - за пая ви трябва плоска, бисквитена основа. Оставете да изстине и се захванете с пълнежа: Сложете в тенджера с дебело дъно чаша и половина захар да се разтопи на карамел, прибавете чаша и половина мед и чаша и половина течна, животинска сметана. Бъркайте докато ви се получи светъл карамел. Овкусете с половин ч.л. морска сол и 1 прахче ванилия. На края прибавете и 150 гр краве масло, като не преставате да бъркате и до получаване на лъскав карамелен сос. Оставете малко да изстине и изсипете върху изпечения блат. Сипете в тенджера 150 мл /1 ч.ч./ течна, животинска сметана да заври и добавете в горещата течност 150 гр натрошен чер шоколад. Разбъркайте и оставете няколко минути да изстине и стегне. Изсипете ганаша върху пая с пълнежа. Поръсете с едро счукана морска сол и оставете в хладилника поне за 3-4 часа, преди да сервирате.
ФУРИЯ И НА ЛЮБОВНИЯ ФРОНТ
Източник: Мариела Нордел позира щастливо с последния си съпруг
Колко брака имаш зад гърба си и колко продължи най-дългият от тях?
- Първият ми брак продължи 12 години и беше с швед, четвърт век по-възрастен от мен. Както казва моята приятелка - светската персона Милена Авелок: "За бившите или добро, или нищо! Нека и други се прецакат!", но аз освен да кажа доброто за шведа, съм му и безкрайно благодарна, защото той е причината да имам най-прекрасното, умно и добро дете на света. В Холандия, където се омъжих за втори път, я приеха сред 200-та най-талантливи деца на страната. Гарантират й възможно най-доброто обучение в гимназия, прием в университет. След това, в зависимост от таланта й, и всичко това е безплатно. Тя ще се окаже архитектурен гений и май българите ще имаме след 10 години наш си Франк Лойд Райт.
Източник: Мариела с дъщеря си Никол
Защо запази фамилното си име Нордел, след като се раздели с бившия си съпруг?
- Ако ви кажа, че обичам да колекционирам имена и вече имам 7, няма да ми повярвате, затова ще ви дам много практично обяснение - заради детето. Не искам всеки път, когато пътувам зад граница, да минавам с един куп бумаги и да доказвам, че това дете е мое... Поне, докато стане пълнолетна, ще съм Нордел, а за после, каквото Нордел покаже.
КАТО НА КИНО
Има един мъж, за когото не успяваш да се омъжиш, защото той е бил застрелян. Историята е почти филмова. Може ли да я разкажеш през твоя поглед с днешна дата?
- Една умна жена беше казала, че за да запазиш със сигурност любовта си към един мъж, не бива да се омъжваш за него... Аз съм много привилегирована от живота. Толкова много хора живеят, женят се, развеждат се, пак се женят и никога не успяват да намерят любовта на живота си. Не ми се ще да използвам това клише, но за друго не се сещам. Испанците казват: "Моята половинка портокал", но перфектният мъж не трябва да е като мен, а напротив - точната ми противоположност, да ме допълва, да ме стимулира да израствам и да давам най-доброто от себе си. Остава ми само надеждата, че любовта никога не умира, дори със смъртта, и че някога, някъде отново ще сме заедно...
За съжаление или радост, но го срещнах много млада и зелена, а той вече беше успял мъж, с характер - беше се доказал като успешен бизнесмен и в същото време не преставаше да се усъвършенства духовно. Както каза - филмова история - любов дори не от пръв поглед: Още преди да се погледнем усещах огромна енергия край себе си. Стоях си кротко на бара в хотел "Ривиера" в Хавана и в един момент вдигнах поглед от "Мохито"-то си, защото усещах, знаех, че отсреща ще видя най-прекрасните черни очи. Бяхме само 24 часа заедно, аз трябваше да летя на другия ден за Москва, а той малко по-късно за Мексико, но те ни бяха достатъчни... Нито той, нито аз сме се съмнявали, че трябва да сме заедно след това. При нас нямаше традиционните "излизаш 5 пъти, после правиш секс, след няколко месеца си представяте един другиму респективните роднини, след 3-та Коледа годеж".... Не! При нас всичко беше ясно, че нямаме друг избор, освен да сме едно. За съжаление, той беше много богат и това му струва живота.... А аз не съм преставала да го търся след смъртта му в другите мъже. Може би за това и браковете ми са обречени на провал...
От колко години живееш в Холандия и би ли се върнала отново в България?
- Флиртът ми с Холандия започна преди 7 години, когато се разведох и си хванах гадже холандец - вицепрезидентът на "Виза Юръп". С него бяхме заедно до 2013 г., когато пък се запознах с настоящия ми съпруг. С "Визата" живяхме много бурен и интересен живот, постоянно прескачахме между Холандия и България, на него му харесваше у нас. А и аз, независимо колко дълго и къде живея, никога не съм прекъсвала връзката си с България, така че не смятам да се завръщам - никога не съм оставяла България.
Холандския ти съпруг ти предлага брак 4 часа, след запознанството ви и ти приемаш. Как точно се случи предложението?
- Цялата история пак си беше, както казваш, "като на филм". Очаквах един човек, който пристигаше от Бургас в София късно през нощта. Бяхме се разбрали да се видим към 23,30 часа, защото на другия ден той имаше тежко дело и му трябваше съвет. Мой приятел холандец, който работи в България, искаше да създадем общ проект, засягащ супермаркетите. Един месец ме убеждаваше, че трябва да напиша кулинарна книга с продуктите на един от главните доставчици на месо за суперите - холандска фирма. Срещах се няколко пъти с един от директорите, когато идваше в България, но освен яки партита и обикаляне из нощните клубове на София, друго не беше постигнато. Разочаровах се в бизнес аспект от "месарите" и вече се бях отказала от проекта, когато холандският приятел ми звънна и помоли да го придружа на бизнес вечеря с големия шеф на фирмата. Увери ме, че този е сериозен човек, а не като брат си и че той взема решенията. Съгласих се при условие, че ще отида за 2 часа да говорим стриктно по бизнес и си тръгвам, за да мога да се видя с бургазлията. Но, както казват старите: "Човек предполага, Бог - разполага". Още щом погледите ни се срещнаха, разбрах, че и този път няма да има бизнес разговори, а нещо много по-голямо. Той явно беше на същото мнение, защото помоли присъстващите да продължим срещата по-късно на друго място, а на мен каза, когато останахме сами на масата, че трябва да научи всичко за живота ми. Аз нали съм си пиар и знам, че една картинка е по-добра от 1000 думи го заведох у дома. Показах му къде и как живея, а след това отидохме и танцувахме цяла нощ, защото на другия ден той летеше обратно за Амстердам. Като го изпратих на летището, ми каза, че ще се върне след една седмица да ме вземе. Така и стана.
Имаше ли някакъв по-нетрадиционен обичай на самата сватба?
- Самата сватба беше скромна - просто ние двамата в общината, със свидетелите - родителите му. Аз все още имах ангажименти към "Мастър Шеф" и бях взела самолета в един от промеждутъците, когато нямахме снимки. Затова решихме самото тържество да е през септември и тогава да съберем приятели и роднини. Пък и аз "покръствам" всичките си съпрузи, защото държа на църковния брак. Докарахме попа от Стокхолм - отец Ангел Петрунов, мой стар приятел - свещеника на Българските църкви в Скандинавието. С него и съпругата му бяхме много близки, докато живеех в Швеция, той току-що беше овдовял, Ели ни липсваше и реших, че една сватба ще ни се отрази на всички добре. Темата на партито беше "испанска циганска фиеста", защото в родата ми има доста испанци и това си ми е в кръвта. Бях поръчала и специална рокля "фламенка" от Мадрид, но не я облякох, защото мъжът ми много ме ядоса - беше поканил втората си бивша. Аз не съм от хората, които се впускат в загубени битки, но затова пък ще загубя битката, за да спечеля войната. Дъчовете - холандците, са големи контета и колкото и да са стиснати, си умират да се фукат, да се показват и да демонстрират стандарт. За дъча най-важно е да му завиждат за бизнеса и жената. Аз нарочно се облякох, ама точно като испанска циганка - боса, със спортното ми трико, от времето, когато тренирах фламенко, защото знаех, че мен там никой не ме знае и никого не интересувам, но него ще го разнасят години заради жена му... Та, това ми беше отмъщението, по-точно посланието и той го разбра - оттогава не е канил бившата си. Иначе ние, българската група, им взехме акъла на местните - изпекохме на чеверме едно цяло прасе, а после по жаравата аз им демонстрирах нестинарски танци. Научих се да ходя по огън, когато бях 17 годишна, като ученичка на една бригада в Странджа. Казват, че това не се учело - или го имаш, или го нямаш.
Източник: Ето така се омъжи Мариела Нордел през 2015 г.
Колко пиперлив може да бъде езикът ти?
- О, аз съм директна - "Право Куме в очи!".
Изчервявала ли си някой с подхвърлена реплика?
- Често и не толкова от нещо неприлично, но защото имам много странно чувство за хумор, а най-обичам да се бъзикам със себе си. Когато снимахме "Мастър Шеф" и веднъж спечелих имунитет, Шеф Михалчев трябваше да ми закачи "значката". Тогава му подхвърлих: "Внимавай да не продупчиш силикона", и видях, че човекът много се смути. А аз просто исках да се избъзикам със себе си, защото тогава по форумите вървеше як хейт - "Тая за каква се мисли!", "Какво е тръгнала напред със силиконите", традиционните дежурни глупости от българските чатове.
Колко държави си обиколила до момента и за какво още мечтаеш?
- Отдавна престанах да ги броя. Бях почнала да записвам на детето, защото тя, откакто се е родила, е все с мен - беше на 20 дни, когато за първи път пътува с круизен кораб. Трябваше да подпиша договор във Финландия и хванах ферито между Стокхолм-Хелзинки. Докато водехме преговорите по клаузите, бебето Никол сладко спеше в кошничката, поставена на заседателната маса. Та, преди да навърши 2 годинки, вече беше посетила над 30 страни. После престанах да й броя.
В момента имам многобройни малки и една голяма мечта. Малките са да успея с предаването ми "С черпак в куфара", да създам успешна продуцентска къща - имам толкова много идеи за осъществяване и желание за работа. Да доведа първата "Мишлен" звезда в България. Да си възвърна тялото, че покрай брака ми с месаря натрупах доста килограми. Да видя детето си известен архитект. А голямата ми мечта е някога моята мила Куба да е наистина свободна страна и аз да допринеса поне малко за добрия стандарт и просперитет на Татковината ми - като президент, например.
