Преди около век, приблизително по същото време, когато грипната пандемия от 1918 г. отнема живота на между 50 и 100 милиона души по света, човечеството се сблъсква с ново и необичайно заболяване. Болестта, известна като енцефалит летаргика (EL), започва да се разпространява в Европа през зимата на 1916 г.
Константин фон Економо, лекар в психиатрично-неврологичната клиника на Виенския университет, е първият, който описва заболяването, след като няколко пациенти се появяват със странни неврологични симптоми. Те са приети с диагнози, вариращи от менингит и множествена склероза до делириум. Но нито един от тези симптоми не се вписва напълно в познато заболяване, а един нов симптом - летаргия или сънливост, го отличава като нов феномен. Болестта е класифицирана като остра или хронична, макар че двете фази често се преливат една в друга.
"Острият енцефалит летаргика често започва постепенно с неспецифични грипоподобни симптоми, включително общо неразположение, нискостепенна температура, фарингит, втрисане, главоболие, световъртеж и повръщане", обяснява обзор от 2017 г. по темата. "Следват неврологични симптоми, които могат да се проявят много бързо, както в случая с момиче, което получава внезапна хемиплегия, докато се прибира пеша от концерт. В рамките на половин час тя заспива и умира 12 дни по-късно."
Източник: iStock
Заболяването е допълнително разделено на други форми, някои от които са по-смъртоносни от други. Особено ясно се откроява сънливо-офталмоплегичната форма на енцефалит летаргика, характеризираща се с крайна сънливост.
"Най-забележителното е, че пациентите изпитват непреодолимо желание да спят и спят необичайно дълги периоди от време, но лесно могат да бъдат събудени и често са наясно с всичко, което се е случило около тях, докато са били в това състояние на псевдосън", се казва в обзора. "Смъртността при сънливо-офталмоплегичната форма е по-висока от тази при другите форми на енцефалит летаргика, надхвърляйки 50%; въпреки това по-голям брой от оцелелите имат малко или никакви дългосрочни последици в сравнение с останалите форми."
Смята се, че EL е причинил над половин милион смъртни случая, а с напредването си заболяването става все по-тревожно.
"Пациентите бяха в съзнание и осъзнати, но не напълно будни; седяха неподвижни и безмълвни по цял ден на столовете си, напълно лишени от енергия, подтик, инициатива, мотив, апетит, емоция или желание; възприемаха случващото се около тях без активно внимание и с дълбоко безразличие", пише д-р Оливър Сакс, който лекува пациенти с болестта, за времето си в болницата "Бет Ейбрахам" в Ню Йорк през 60-те години в книгата си "Събуждания". "Те нито изразяваха, нито усещаха чувството за живот; бяха безплътни като призраци и пасивни като зомбита."
Източник: iStock
Болестта се разпространява. Както при COVID-19, през следващите няколко години от пандемията се появяват нови варианти. Около Италия и Швеция през 1919-1920 г. се появява нов щам, характеризиращ се с хиперкинетични и безсънни фази, както и с невралгична болка, която не се повлиява от прилагането на морфин.
"Хиперкинетичните прояви се описват по различен начин като "бързи спазми", включително миоклонус и зависим от стимул миоклонус, или като други неволеви движения, описвани като хорея, атетоза, дистония, миокимия или тремор", се казва в научна публикация по темата. "Бързите спазми, или миоклонусът, по-често засягат диафрагмата или корема, преди да засегнат лицето или крайниците, и често се проявяват асиметрично, засягайки само един квадрант на корема, един крайник или дори един очен мускул."
Пациентите могат да очакват скованост в крайниците и да останат неподвижни за продължителни периоди от време. Онези, които оцеляват след първоначалното заболяване, не са извън опасност, тъй като усложнения често се появяват години след първоначалната инфекция.
"Хроничната фаза се характеризира с паркинсонизъм, но нарушенията на съня, окуломоторните аномалии, неволевите движения, нарушенията на речта и дишането, както и психиатричните разстройства също са чести прояви", се казва в обзора от 2017 г. "В десетилетията след епидемията се смята, че до 50% от случаите на паркинсонизъм са били постенцефалитни."
Източник: iStock
Причината за заболяването остава до голяма степен неизвестна. Една теория, популярна по време на разпространението на EL, гласи, че болестта е причинена от вируса, отговорен за грипната пандемия от 1918 г. Двете заболявания започват и приключват приблизително по едно и също време, което логично води до предположението, че са свързани. Въпреки това, при анализ на градове в САЩ между 1918 и 1923 г. не е открита връзка между двете болести, които изглежда се появяват поотделно.
Някои епидемиолози все още подозират, че може да има връзка, макар да липсват преки доказателства в подкрепа на тази идея. Една от хипотезите е, че EL представлява неврално увреждане в резултат на грипната епидемия, но с отложено начало, като заболяването е забелязано едва след като в мозъка са настъпили достатъчно увреждания.
По-скорошно изследване, анализиращо малкото налични проби от мозъчна тъкан на пациенти, стига до заключението, че вероятната причина за заболяването е ентеровирус - група вируси, която включва полиомиелита и се разпространява чрез контакт със секрети от заразен пациент.
Въпреки това няма общ консенсус относно причината за това странно и тревожно заболяване. През 1927 г., след като причинява около 500 000 смъртни случая, EL до голяма степен спира да циркулира и почти изчезва. Макар изчезването на болестта да е нещо положително, без да знаем причината ѝ, не можем да определим колко вероятно е подобни заболявания да се появят в бъдеще, пише IFL Science.
"Освен ако не бъде окончателно установена друга причина за класическия EL, неговото завръщане в контекста на нова грипна пандемия остава формално възможно", заключава едно изследване, като добавя и положителна страна: "Подобна поява би предоставила възможност да се установи етиологията на EL с помощта на съвременни методи."
