От всички диагностицирани с рак на гърдата хора в САЩ, 1% са мъже. И истината е, че по-голямата част от мъжете, които чуват тази диагноза, изобщо нямат представа, че тя може да сполети и тях. Това е и една от основните причини повечето мъже с рак на гърдата да бъдат диагностицирани значително по-късно от жените.
За нещастие Зак Ярброу попада в този 1% мъже, които заболяват от рак на гърдата. Но и той, подобно на повечето, първоначално отхвърля подобна възможност и дълго пренебрегва симптомите.
Всичко започва преди пет години, когато просто докато плува с малките си дъщери, за първи път усеща нещо подозрително под лявото си зърно. Струва му се странно, но не се замисля какво ли би могло да бъде.
Така през следващите няколко месеца 38-годишният мъж пътува по света и се състезава в професионални турнири по риболов. Междувременно бучката расте и в един момент достига до размерите на топка за голф. Чак тогава той осъзнава, че вече е крайно наложително да отиде на преглед.
Специалистите го пращат на мамография и биопсия, чийто резултати потвърждават диагнозата рак на гърдата. Още по-лошото е, че болестта се е разпространила в лимфните възли. Лекарите забелязват дори и петна по белия му дроб. Следват още изследвания и на Зак му е съобщено, че е в четвърти стадий на болестта.
За да спасят мъжа, медиците му извършват радикална мастектомия, тоест отстраняват зърното, ареолата, мускулите и лимфните възли около гърдата. Зак разказва, че операцията е минала безпроблемно и след нея е останал в болницата само два дни. Още на следващата седмица пък вече се е състезавал в риболовен турнир, пише Insider.
След това обаче му се налага да започне с химиотерапия и лъчетерапия. "Тъй като съм бил спортист през целия живот и съм играл футбол още от колежа, имах много силна воля, от която да черпя. Баща ми ми каза да подходя към лечението просто като към поредната футболна травма. Този начин на мислене ми помогна да премина през 12 цикъла химиотерапия, повече от 36 лъчетерапии и редица клинични тестове и експериментални лечения", спомня си Зак.
Към днешна дата той е вече на медикаментозен режим и ходи на химиотерапия веднъж на три седмици. Добрата новина е, че тялото му реагира добре на лечението.
"Оптимист съм, тъй като всеки ден се разработват нови лечения за рак. Психически съм се решил да продължа да живея живота си както досега. Просто има още много какво да изживея", завършва вдъхновяващо Зак.
