Есента на 1883 г. не приличала на никоя друга. В сумрака залезите и изгревите горели с шокиращо ярки червени цветове, примесени със зелени и лилави проблясъци. Когато най-сетне настъпвала нощта, Луната сияела в странен синкав оттенък. Макар тези явления да се наблюдавали чак в Европа и Америка, виновникът бил вулканът Кракатау в Индонезия, който тъкмо избухнал с едно от най-смъртоносните и разрушителни изригвания в историята. Кракатау се намира в пролива Сунда, между индонезийските острови Ява и Суматра.
През май 1883 г. вулканът се събудил и започнал да ръмжи, докато на 27 август избухнал с катаклизмична сила, равняваща се на 200-мегатонна бомба. За сравнение, най-голямата ядрена бомба, взривявана някога - съветската "Цар Бомба", има мощност около 50 мегатона, рязяснява IFL Science.
Изригването разкъсало острова, изпратило ударни вълни по цялата планета и потъмнило небето на хиляди километри. Взривът достигнал над 310 децибела - толкова мощен, че спукал тъпанчетата на моряци на кораб, намиращ се на 64 км от острова.
Източник: iStock
Около 36 000 души загинали, а 165 селища били напълно унищожени - най-вече от чудовищните цунамита, предизвикани от изригването. Хиляди намерили смъртта си и в пламтящите газове и вулканична маса, достигнали съседния остров Суматра.
Но въздействието му не се ограничило само до този кът на Югоизточна Азия. Глобалната средна температура се понижила с 0.6 °C за месеци, тъй като пепел и газове били изхвърлени високо в атмосферата, буквално блокирайки слънчевата светлина. Тези частици, заедно с газовете, променили начина, по който светлината преминавала през небето.
Обикновено червените и оранжевите оттенъци на залеза се дължат на това, че слънчевите лъчи минават под нисък ъгъл през повече атмосфера. Късите сини вълни се разсейват, а дългите червени доминират. Но когато въздухът е наситен с аерозоли, както след огромни вулканични изригвания, гледката става още по-впечатляваща. Частиците разсейват и пречупват светлината по сложен начин, усилвайки червеното и добавяйки лилави и зелени тонове.
Учените обясняват, че зеленикави залези се появили през есента на 1883 г. заради сулфатните аерозоли, които разсейват червената светлина и оставят изумруден отблясък. Същите оптични ефекти направили Луната да изглежда по-синя от обикновено в продължение на седмици.
Източник: iStock
Ефектът се усетил по целия свят. В статия на The New York Times от ноември 1883 г. пишело: "Малко след пет часа западният хоризонт внезапно пламна в ярък ален цвят, който обагри небето и облаците. Хората по улиците се смаяха от необичайната гледка... Облаците постепенно се задълбочиха до кърваво червено, а морето отразяваше кървавия блясък."
Някои дори се питат дали сюрреалистичните небеса на 1883 г. не са вдъхновили страховития шедьовър на Едвард Мунк - "Викът", създаден десетилетие по-късно в Норвегия.
Годините около 1883 г. били бурно време за визуалното изкуство - импресионистите и постимпресионистите експериментирали със смели цветове и нови начини да изобразяват светлината. От Моне и Мане до Ван Гог и Реноар - великите художници често поставяли своите творби на фона на небеса, наситени с необичайни, променящи се тонове.
Трудно е да не се запитаме дали спектакуларните вулканични залези от онова десетилетие - богати на ярки червени, лилави и зелени нюанси, не са оставили своя отпечатък върху въображението на артистите от епохата.
