На Нанга Парбат, деветата по височина планина на планетата и известна още като "Голата планина", немският алпинист Райнхолд Меснер прави може би най-съдбоносното си изкачване. То се случва през 1970 г. Двамата с брат му Гюнтер стигат до върха, но проблемите им започват на връщане. Останали без храна и без вода, по-малкият брат на Рейнхолд отчаяно се опитва да намери пътя обратно към базовия лагер. Тогава обаче идва лавината.
Рейнхолд вече е тръгнал напред, опитвайки се да намери път. Слаб и дезориентиран, Гюнтер е изостанал. Лавината го отнася. А загубата на брат му белязва завинаги живота на човека, който после се превръща в един от най-великите алпинисти в историята.
Райнхолд прекарва шест дни в планината в безуспешно търсене на брат си. След като е спасен, се сблъсква с обвиненията на други немски алпинисти, които са го придружавали на експедицията, че е оставил Гюнтер на произвола на съдбата. Последиците за Райнхолд са не само емоционални, но и физически. Краката му са пострадали от силно измръзване и седем от пръстите му е трябвало да бъдат ампутирани.
Германецът се възстановява от инцидента, но след това вече не е същият. Заради ампутацията той вече не може да се катери по скали, каквито има в Нанга Парбат. Но въпреки това никога не спира да се катери.
Меснер започва да търси други предизвикателства и открива маршрути, с които знае, че може да се справи. Така, по-късно през 70-те години той набелязва върхове за покоряване в Иран, Непал, Пакистан, Нова Гвинея и Източна Африка. И прави забележителни постижения.
Качва се на Гашербрум I (на границата между Пакистан и Китай) - на 8080 метра височина, без кислород. И е първият, който успява. След това се връща на Нанга Парбат и го изкачва сам, по съвсем нов маршрут, който никой друг дотогава не е минавал. След този подвиг той изкачва К2 и накрая Еверест, също без кислород, пише Entrepreneur.
До 1986 г. Райнхолд Меснер вече е покорил 14-те най-високи върха в света, превръщайки се в жива легенда на алпинизма. Достоен за уважение и възхищение заради това, че въпреки болката и въпреки преживените емоционални и физически травми, той не се отказва, а продължава. Превъзмогва трагедията, а не ѝ позволява да го спре. Защото желанието и стремежът за покоряване се оказват по-силни от страха.
