"Одисея" в бокс офиса в България - колко гледан (или негледан) е филмът на Кристофър Нолан

Да, "Одисея" вече е големият победител в бокс офиса. За първите си три дни по кината филмът на Кристофър Нолан спечели над 264 милиона долара в световен мащаб и се превърна в най-силния старт на режисьора след "Черният рицар: Възраждане".

Провали ли се "Одисея" в бокс офиса

Ето какви са резултатите от пъвите три дни

Интересът към "Одисея" не подмина и българските зрители. Филмът стартира с приходи от около 303 хиляди долара от 70 киносалона - впечатляващ резултат за родния пазар, който го превърна в безспорния лидер в бокс офиса още през първия уикенд. Но това, което се случва извън киносалоните, е може би още по-интересно.

Защото "Одисея" не само се гледа, филмът се и обсъжда широко. И то така, както рядко се случва с филм през последните години. Достатъчно е човек да отвори почти всеки пост за "Одисея" в социалните мрежи. Под него няма да открие обичайните коментари от типа "хареса ми" или "не ми хареса". Вместо това ще попадне в истински семинар по антична литература.

Източник: Форум Филм България

Едни сравняват сцена по сцена Нолан с Омир. Други спорят дали режисьорът е бил достатъчно верен на оригинала. Трети посочват какво е променил, кое е пропуснал и кое е интерпретирал по свой начин. А четвърти... просто вадят книгата от библиотеката. Именно това е най-забележителното.

Последните дни не липсват признания от хора, които казват, че са започнали отново да четат "Одисея". Някои защото не са я отваряли от училище. Други - защото искат да проверят дали Нолан наистина си е позволил творческа свобода и да го порицаят, ако е така. А трети - за да могат с увереност да кажат: "Ето, тук Омир не го е написал така" и да посочат Нолан с пръст. Не че му дреме, разбира се, защото колкото и иронично да звучи, това всъщност е огромен комплимент за режисьора.

Защото целта на една адаптация никога не е да замени оригинала. Ако беше така, никой повече нямаше да чете книги. Голямото изкуство не затваря разговора - то го отваря за дискусии и спорове и точно това прави и Нолан.

Източник: Форум Филм България

Още преди премиерата си филмът предизвика полемики заради някои от актьорските избори, включително този на Лупита Нионг'о за ролята на Хубавата Елена. След излизането му споровете само се разраснаха, но вече не са само за кастинга, а за самия разказ.

Колко близо е Нолан до Омир? Защо го е снимал там, а не тук? Къде си е позволил волности? Добър или лош герой е Одисей? Какво печели и какво губи историята, когато бъде преразказана за публика от XXI век? И може би най-важният въпрос - какво всъщност е "Одисея"?

Свикнали сме да я възприемаме като задължително четиво, като епос, който някога сме учили за оценки. Но всъщност Омир прави нещо далеч по-просто и същевременно по-гениално, а именно да разказва приказка за възрастни.

Приказка, в която исторически събития се преплитат с митове, богове, чудовища и човешки слабости. История за блестящ стратег, но и човек, чиито решения струват живота на другарите му, човек, който се лута, греши, изкушава се, губи близки, оцелява и отчаяно търси пътя към дома, боговете и себе си. Това е история, която никога не е била само за циклопите или сирените, а за избора, верността, гордостта, изкушението и цената на всяко завръщане.

Източник: Форум Филм България

И именно така я разказва и Нолан - не като исторически документ. Не като музейна възстановка. А като съвременен кинематографичен прочит на една вечна история. Приказка за възрастни, която използва митовете, за да говори за хората.

Може да не сте съгласни с всяко негово решение. Може да предпочитате Омир. Може да смятате, че някои сцени е трябвало да изглеждат по друг начин или че е трябвало да избере други актьори. Но когато един филм кара хората да препрочитат класика, написана преди близо три хилядолетия, да спорят за нея с часове и да търсят собствените си отговори в текста, трудно може да се каже, че е пропуснал целта си.

"Музо, запей ми за оня герой" и после думата взе Кристофър Нолан и ни показа "Одисея"

Какво да очакваме от новия филм с Мат Деймън, Ан Хатауей, Том Холанд, Чарлийз Терон, Робърт Патисън

Напротив, това е моментът, в който киното спира да бъде обикновено развлечение и отново се превръща в културно събитие. А подобни филми, независимо дали ги обожаваме, мразим, или отричаме, се помнят много по-дълго от онези, за които никой няма какво да каже още на следващия ден.