Да си представим, че се смеем толкова неудържимо, че се налага училището да бъде затворено, селата изпадат в паника, а ние самите да не можем да спрем с дни наред. Звучи като сцена от абсурдна комедия, но всъщност това действително се случва - и то не някъде в далечното минало, а в Танганика (днешна Танзания) през 1962 година.
Всичко започва с едно обикновено хихикане...
На 30 януари 1962 г., в девическо училище в селцето Кашаша, близо до езероато Виктория, три ученички започват да се смеят. На пръв поглед нищо необичайно. Но смехът не спира. Ученичките не могат да се овладеят, а скоро към тях се присъединяват десетки други.
Източник: iStock
Само за няколко седмици, 95 от 159 ученици са "заразени" със същия необясним пристъп на смях. Смехът не е весел, а напрегнат, почти болезнен, траещ понякога с часове - дори дни наред. Училището е принудено да затвори. Но когато момичетата се прибират по домовете си... смехът тръгва с тях, разказва Atlas Obscura.
От едно село - до цяла област
"Вирусът на смеха" обхваща и други населени места. В селото Ншамба, 217 души изпадат в подобно състояние. В крайна сметка са засегнати над 14 училища и повече от 1000 души. Епидемията продължава месеци.
Източник: iStock
Симптомите не се изчерпват само със смях. Има докладвани случаи на сълзи, главозамайване, обриви, болки в корема, припадъци и дори загуба на съзнание.
Ако не е болест, то тогава какво е
Лекарите са озадачени. Няма вирус, няма отрова, няма зараза. Според психолозите става дума за масова психогенна реакция - по-известна като масова истерия. И какво я е отключило? Стресът от новопридобитата независимост на Танганика през 1961 г., строгите условия и натиск в религиозните училища и липсата на емоционални механизми за справяне сред тийнейджърите са сред възможните причини.
Психологът Кристиан Хемпелман обяснява: "Когато хората не знаят как да изразят напрежението си, то излиза чрез тялото - в случая, чрез смях."
Източник: iStock
Смехът продължава да се разпространява месеци наред. Училищата се отварят и затварят отново и отново. Някои хора започват да вярват, че това е проклятие. Други го сравняват с психоза.
Днес този случай се изучава като класически пример на масова истерия - странен феномен, при който психическото напрежение буквално се "превръща" в заразна емоция.
Историята на "вируса на смеха" остава една от най-странните в съвременната медицина и психология. Тя ни напомня, че смехът може да бъде повече от заразителен - той може да бъде и... опасен. И все пак, когато се замислим - колко ли по-забавно щеше да е, ако всички епидемии се изразяваха в смях, вместо в болка?
