Изящен, красив и емоционален, за мнозина балетът е истинска приказка. Но колкото и безупречно да изглежда всичко на сцената, зад кулисите трудностите, с които се справят балетистите, не са никак малко.
Потвърждава го и Катерина Петрова - примабалерина от Софийската опера и балет, която участва в почти целия ѝ репертоар от представления, включително и в последната премиера - балетът "Ана Каренина".
Но пътят до честта да бъдеш примабалерина минава през много трудности. В този случай минава и през художествената гимнастика - реално тя е причината дори и за нашия разговор с Катерина. Защото преди да се запознае с балета, тя тренира именно художествена гимнастика. Една от треньорките обаче забелязва, че момичето има талант за балет и я насочва към него. В четвърти клас е приета в Балетното училище, а така постепенно се заражда и любовта ѝ към балета.
Източник: Личен архив
В балетното изкуство младата Катерина харесва най-вече възможността да изгради роля, да пресъздаде образ и да танцува много по-дълго, отколкото в художествената гимнастика. Затова и когато е вече в десети клас, е сигурна, че ще се занимава с балет професионално.
"Първата роля, за която си мечтаех, беше в "Лебедово езеро", още от училище. Мечтаех да стана и примабалерина." И желанието ѝ наистина се сбъдва - през 2010 г. то я отвежда до първата ѝ премиерска партия - тази в "Спящата красавица", където танцува принцеса Аврора.
Източник: Софийска опера и балет
"Преди да изляза пред публиката, не можех да си поема дъх от притеснение. Но за щастие в момента, в който стъпих на сцената, чувството изчезна, а аз успях да се потопя в спектакъла и да разкажа приказката", спомня си Катерина.
Днес вълнение преди спектакъл все още има, но то не е чак до такава степен обсебващо. Въпреки това преди представление Катерина предпочита да запази концентрацията си и да не говори много. Разбира се, като на всеки професионалист, и на нея ѝ се случва да има трудни моменти на сцената.
Първият е премиерата на "Лебедово езеро", когато танцува за първи път с партньора си и в балета, и в живота Цецо Иванов. Тогава, още с появяването на сцената, се подхлъзва и пада. "Нямам избор, ставам и продължавам", казва Катерина. В трето действие обаче отново пада - от скок и по корем.
"Спомням си яда в мен в момента на падането. Но пък точно той ми даде сили да се изправя. Станах и продължих - с повече сили и с повече увереност."
Но историята не свършва тук. При финалните поклони тя не пада, но се подхлъзва.
"Когато в един спектакъл си паднал не веднъж, а два или три пъти, трябва да си железен. Трябва и много здрава психика, за да продължиш напред, и то така, че все едно нищо не е станало."
Но Катерина знае, че точно тази случка ѝ е помогнала да стане това, което е днес. Също както и връщането ѝ от майчинство преди две години. Оттогава тя се усеща по-спокойна, по-улегнала и с променени приоритети. Приема всичко по-леко, защото знае, че синът ѝ е вкъщи и я чака, за да прекарат време заедно в игри. Разбира се, времето с него не ѝ стига, тъй като работата ѝ е тежка и ангажираща, но в това отношение Цецо Иванов ѝ помага много.
Източник: Софийска опера и балет
Когато не пътуват в чужбина по работа и им е останало някакво време за почивка между представленията, двамата предпочитат да излизат на въздух, да се разхождат и да се видят с приятели. За Катерина планината е място, което харесва и което я кара да "презареди батериите" и с нови сили да се върне в залата да репетира.
В момента примабалерината не може да каже, че има роля, която мечтае да изтанцува в бъдеще, защото всеки нов спектакъл ѝ става любим. Точно както и последният на Софийска опера и балет "Ана Каренина", в който тя е на сцена отново с Цецо. Хореограф на постановката Лео Муич - изключителен професионалист, интелигентен, търпелив, изискващ и перфекционист. Човек с достатъчно чувство за хумор, който според Катерина лесно може да разведри напрежението преди премиера и от когото може да се научи много.
Не може да пропуснем и факта, че освен с Операта, Катерина е тясно свързана и с Музикалната академия "Панчо Владигеров". Там тя преподава балетна педагогика, там вижда и своето бъдеще, след като спре да танцува професионално.
Източник: Софийска опера и балет
Кое е най-голямото предизвикателство пред една професионална балерина?
Трябва да се борим със себе си, с това, че има физическа болка, която да преодоляваме, че има моменти, в които ни е тежко, дори за нещо, което е извън балета. Но трябва да оставим всичко отвън и да влезем в залата. Затова пък балетът помага много, защото когато влезем в залата, се откъсваме от света. Но е и трудно - нямаме много лично време, трябва да сме отдадени на изкуството, за да се получи. Изисква и много време, затова започваме от ранна детска възраст, учим го девет години, а след това продължаваме професионално и не спираме да работим над себе си и да се учим.
Защо трябва да гледаме "Ана Каренина"?
Първо, защото е класика. Второ, защото се допълва прекрасно с музиката на Чайковски. Спектакълът е изключително танцувален, а и е различен - модерен и страшно емоционален. И трябва да се съпреживее, защото кара човек да се замисли за толкова неща... Историята е житейска и съвсем човешка - и сега има изневери, и сега има неразбирателства в семействата. Затова и е абсолютно близко до хората. В спектакъла няма и празни моменти - хваща от началото и държи до края.
Лесно ли се дели сцена с партньора и в живота?
За мен да. За нас да сме заедно, ни помага. И понеже се познаваме много добре, можем да разчитаме един на друг изцяло и в залата, и извън нея. Той е човекът, който най-добре ще разбере моята натовареност, моята умора, моите трепети и вълнения, защото той преживява същото. С Цецо, разбира се, се чувствам най-спокойна. Защото именно в това, че се познаваме и сме толкова близки, има някаква химия, която освен в живота, се предава и на сцената.
"Ана Каренина" е в Софийската опера и балет на 30, 31 март и 9 април. Цялата информация за балета е тук.
