През 1811 г. английската писателка Фани Бърни се подлага на мастектомия, без да пие какъвто и да е алкохол, за да намали болката. В писмата, които пише на сестра си след операцията, тя си споделя: "Започнах да крещя без прекъсване, през цялото време. Толкова мъчителна беше агонията." Всъщност Бърни губи два пъти съзнание от болката при разреза, което вероятно е било добре дошло облекчение.
Операцията е извършена във време, в което хирургическата анестезия е все още в начален стадий на развитие, а ограничените възможности, които съществуват, могат да бъдат ненадеждни и често опасни. Примери като този на Бърни показват какво страховито нещо е била хирургията преди откриването на анестезията в съвременния ѝ вариант.
Aнестезията е сравнително ново изобретение. И докато достигнат до нея, в продължение на векове хората са търсили начини да облекчат силната болка. Още през 1100 г. има сведения за лекари, които прилагат гъби, напоени с опиум и сок от мандрагора на пациенти, за да предизвикат сънливост при подготовка за операция и да притъпят последвалата болка.
Източник: iStock
Още по-назад, в ръкописи от Римската империя до Средновековието, е описана рецепта за успокоителна смес, наречена "dwale". Направена от смес от жлъчка от дива свиня, опиум, сок от мандрагора и оцет, тинктурата се приготвяла, "за да накара човек да заспи, докато го режат". От 1600 г. нататък в Европа опиумът и лауданумът (опиум, разтворен в алкохол) стават често срещани болкоуспокояващи.
Но тези лекарства са били груби, неточни и трудни за адаптиране към пациентите и техните нужди. Освен това били и опасни. Опиумът и лауданумът предизвиквали пристрастяване, а мандрагората във високи дози - халюцинации, необичаен сърдечен ритъм и дори смърт.
На фона на този безпощаден лекарствен пейзаж, най-разумният метод, който хирурзите са използвали е просто да бъдат възможно най-бързи и прецизни.
Но бързината и прецизността ги е ограничавала до по-малко сложни операции. Интервенции като цезарово сечение и ампутации са рядко срещани - и заради рисковете, и заради силната и неудържима болка.
Източник: iStock
Зъболечението е едно от малкото видове хирургия, които са били сравнително по-разпространени, тъй като болката и опасностите, свързани с извършването ѝ са били по-малки.
И тъй като хирурзите постоянно търсят нови начини за работа, се появяват и някои по-необичайни методи. Един от тях е компресията - техника, при която се оказва натиск върху артериите, за да изпадне човек в безсъзнание или върху нервите, за да се предизвика внезапно изтръпване на крайниците.
Първата техника датира още от Древна Гърция, където лекарите са нарекли артериите на шията "каротиди" - дума с гръцки корен, означаваща "зашеметявам" или "оглупявам". Но ако някой в днешно време опита да приложи този метод, много вероятно е да се окаже на подсъдимата скамейка по обвинение в убийство.
През 1784 г. британски хирург на име Джон Хънтър изпробва компресия на нервите, като поставя турникет върху крайника на пациент и предизвиква изтръпване. Изненадващо, но това дава резултат - Хънтър успява да ампутира крайника и пациентът не усеща болка.
Източник: iStock
Друга техника за справяне с болката е хипнозата. Това псевдонаучно вярване съчетавало елементи на хипноза с теориите, че в хората има течност, подобна на силово поле, която може да се манипулира с магнити, съобщава международното списание Hektoen. Изобретателят на техниката е австрийският лекар Франц Антон Месмер.
Тази псевдонаучна практика придобива голяма популярност. До средата на XIX в. хипнозата се разпространява в много части на Европа и хирурзите я използват, за да оперират пациенти. Всъщност хипнозата става толкова популярна, че в Лондон и на други места са създадени няколко "хипнотични болници".
Малко по-късно хипнозата била дискредитирана - нещо, което подготвя почвата за нови и по-обещаващи "кандидати" за обезболяване: серия от вдишвани газове, които към втората половина на XIX в. поставят началото на нова ера на съвременната анестезия.
Източник: iStock
Учени и медици проявяват все по-голям интерес към клиничната употреба на органично съединение, наречено етер, което се получава чрез дестилация на етанол със сярна киселина. През 1846 г., американският лекар Уилям Мортън извършва публична операция, при която подава на пациент газообразен етер и след това безболезнено отстранява тумор от врата на пациента. Това е първото клинично доказателство, че внимателното прилагане на този газ може да доведе до загуба на съзнание и да облекчи болката.
През 1848 г. е доказано, че друго съединение - хлороформ също може успешно да намали болката. Етерът и хлороформът дават на хирурзите по-голям контрол върху състоянието на пациента, тъй като чрез приспиването, те печелят повече време и следователно по-прецизно и сложно опериране.
Нито един от двата газа вече не се използва в хирургията, но те поставиха основите на разработването на по-безопасни и ефективни лекарства, които превърнаха анестезията в изтънченото изкуство, каквото е днес, пише Live Science.
