Един от най-известните метеорни потоци в годината е активен през октомври. Орионидите се виждат от 2 октомври до 7 ноември, а пикът им е в нощта между 21 и 22 октомври. Гледката обаче става все по-трудна за наблюдение.
Орионидите произлизат от Халеевата комета. Всяка година Земята минава през следа от прах и отломки, останали след нея. Когато малките частици навлязат в атмосферата, те се нагряват и оставят светещи ивици, които наблюдаваме като метеори.
Орионидите са сред най-бързите потоци. Частиците им влизат в атмосферата със скорост около 66 километра в секунда и оставят следи, които понякога се виждат по няколко секунди. Самата Халеева комета обикаля около Слънцето за около 76 години и за последно се е виждала от Земята през 1986 г. Отломките й обаче се виждат два пъти годишно: през май като Ета Аквариди и през октомври като Ориониди.
Източник: iStock
Тъмното небе е ключово за наблюдението
Как да ги наблюдаваме
Кога: най-добре между полунощ и зазоряване, когато небето е най-тъмно.
Колко метеора: при идеални условия около 10-20 на час в пика.
Накъде да гледаме: метеорите сякаш излизат от съзвездието Орион, откъдето потокът получава името си, но се появяват навсякъде по небето.
Къде: далеч от уличното осветление и с възможно най-широк хоризонт.
Подготовка: на очите са нужни 15-20 минути да свикнат с тъмнината. Бинокъл и телескоп не са нужни, потокът се гледа най-добре с просто око.
За последното обаче може да ни попречи Луната. В пика на потока тя ще бъде в растяща фаза и светлината й може да скрие по-слабите метеори. По-ярките пак ще се виждат, особено от тъмни места.
По-големият проблем е, че, за да видим метеорите, ни трябва истинска тъмнина, а тя става все по-рядка. Според коментар в Guardian нощното небе става около 10% по-светло всяка година, а 80% от хората живеят под небе, замърсено със светлина.
Източник: iStock
Светлинното замърсяване се превръща във все по-голям проблем
А тя вреди не само на хората, но и на природата. Тя влияе на естествените възприятия на морските костенурки, молците, светулките, жабите и мигриращите птици. Освен това светлинното замърсяване нарушава връзката между растенията и опрашващите ги насекоми и птици, променя времето на цъфтеж на дърветата и смущава циркадните ритми на всички живи същества, хората включително.
Според медията този проблем може да се реши с регулация на осветлението в населените места. Друг проблем обаче са спътници като Starlink, които са над 11 000 в орбита, и от планове за спътници, които да осветяват зони с диаметър около пет километра. Обектите, изстрелвани в космоса, не подлежат на екологична оценка, дори когато влияят на живота на Земята, уточняват още Guardian.
