Историята на Криста Пайк е от онези, в които границата между жертва и извършител изглежда болезнено сложна. На 30 септември 2026 г. тя трябваше да бъде екзекутирана в Тенеси за убийството на 19-годишната Колийн Слемър, извършено през 1995 г. Вместо това екзекуцията се провали - след две смъртоносни дози пентобарбитал Пайк все още дишаше и бе откарана в болница.
Криста щеше да бъде първата жена, осъдена на смърт в щата Тенеси, след като през 1819 г. там е обесена поробена жена, чието име не е известно.
Криста Пайк е родена през март 1976 г. в Бекли, Западна Вирджиния, САЩ. Детството ѝ е белязано от насилие, пренебрегване и тежки травми. Според данните, представени по-късно от нейните защитници, майка ѝ е употребявала алкохол по време на бременността, а самата Криста е била подлагана на физическо и сексуално насилие още от ранна възраст. Тя е живяла ту при баща си, ту при майка си и е преживяла няколко изнасилвания - първото още на двегодишна възраст от мъж, близък до баба ѝ, а след това и на 11, 14 и 17 години. Правила е и опит за самоубийство.
На 18 години Пайк се записва в програмата Job Corps в Тенеси, която помага на млади хора в затруднено положение да получат професионално обучение и подкрепа. Тя е имала амбициите да започне нов живот и да стане медицинска сестра. Там среща Тадарил Шип, който става неин приятел, но също упражнява физическо насилие над нея.
Именно в Job Corps се случва престъплението, което променя живота на всички замесени. Пайк е убедена, че 19-годишната Колийн Слемър се опитва да отнеме приятеля ѝ. И така, на 12 януари 1995 г. тя примамва Слемър да я последва до усамотено място. Там между тях избухва конфликт.
Пайк и Шип нападат Слемър и я подлагат на продължително жестоко насилие, което продължава повече от половин час. По време на нападението Шип изрязва пентаграм върху тялото на момичето, а след убийството Пайк взема със себе си част от черепа на жертвата като зловещ сувенир, разказва The Irish Times. По-късно детектив, работил по случая, определя случилото се като едно от "най-тревожните и мрачни местопрестъпления", които е виждал.
Ден по-късно Криста признава за извършеното, а след година е призната за виновна и осъдена на смърт. Първоначално присъдата е трябвало да бъде изпълнена чрез електрически стол, но по-късно методът е променен на смъртоносна инжекция.
По време на процеса обаче голяма част от тежкото ѝ минало не е представено пред съда. По-късно защитниците ѝ твърдят, че назначеният адвокат не е бил достатъчно подготвен и дори я е посъветвал да отхвърли споразумение за доживотен затвор без право на предсрочно освобождаване.
Колкото до Тадарил Шип, той е бил само на 17 години по време на убийството и не е могъл да получи смъртна присъда. Затова остава в затвора.
Майката на жертвата, Мей Слемър Мартинес, никога не приема опитите за оправдание на Пайк. За нея дъщеря ѝ е била отнета по жесток начин, а Криста не е показала достатъчно разкаяние за стореното.
Повече от три десетилетия след убийството Криста Пайк остава в "коридора на смъртта". През годините защитниците ѝ поставят въпроса за травматичното ѝ детство и условията, в които е израснала, докато семейството на Колийн продължава да настоява за справедливост.
На 30 септември 2026 г. идва денят на екзекуцията. След като Върховният съд на САЩ разрешава процедурата, Пайк получава първата доза пентобарбитал, а след това и втора. Но не умира - вместо това продължава да диша, а присъстващите свидетели чуват хъркащи звуци. Екзекуцията е прекратена и жената е транспортирана в болница. По-късно адвокатите ѝ съобщават, че състоянието ѝ не е ясно, но е критично - тя е на командно дишане и е възможно да е получила мозъчно увреждане.
Малко преди процедурата Пайк е споделила, че очаква с нетърпение да бъде "свободна". А последните ѝ думи, според редица свидетелства са: "Ще напусна този свят така, както прекарах по-голямата част от живота си. С любов." Дали това наистина са били последните думи на Криста Пайк, все още не е напълно ясно. Както и какво ще бъде бъдещето ѝ след провалената екзекуция.
