Сградите, останали от времето на Римската империя, са едни от най-големите исторически забележителности в Европа. Безспорно най-популярната сред тях е Колизеумът в Рим, а когато застанем пред него и видим колко е величествен, няма как да не се и запитаме как е успял да устои на времето толкова векове. И какви са били тайните на римляните за качествено и наистина издръжливо строителство.
Доскоро се смяташе, че основната тайна на издръжливостта на римските сгради е в използваните за строителството им материали. Става дума за пуцолования бетон, който е съставен от пуцолана, смес от вулканична пепел от находище до град Поцуоли, и вар. Когато тези два материала се смесят с вода, реагират така, че се получава наистина здрав бетон.
Но миналата година международен екип от изследователи установява, че не са само материалите, които правят разликата между римското строителство и всички останали. Различни, иновативни и очевидно успешни са и техниките, използвани за смесването им.
Източник: iStock
Според учените, една от хитрините, която римляните са използвали, са малки, бели парчета вар, които се откриват в иначе изглеждащ като добре смесен бетон. Преди тяхното наличие се е смятало като пропуск, дължащ се на лошо смесване, но сега теорията е, че те напълно целенасочено са там.
Провежда се и анализ на 2000-годишни проби, взети от археологическия обект Привернум в Италия. Чрез различни технологии се установява, че в строителния материал се използва негасена вар, която обаче при смесване с вода се превръща в гасена вар. Освен това предположението е, че негасената вар се е смесвала директно с пуцолана и водата при изключително високи температури. Този процес на "горещо смесване" пък е довел до варовиковите късове в строителния материал, обяснява Science Alert.
Изследователите смятат, че това смесване има редица ползи. Една от тях е, че при високата температура се образуват съединения, които при смесване при по-ниска не бива съществували. Освен това самият процес на втвърдяване се ускорява многократно, което също прави материала по-устойчив. А пък варовиковите отломки в бетона му дават способности за самовъзстановяване.
Източник: iStock
Когато в бетона се образуват пукнатини, те са до варовиковите частици. И когато в тях попадне вода, тя реагира с варовика и се образува разтвор с голямо количество калций. Когато той изсъхне и се втвърди се образуват калциев карбонат, който действа като лепило за пукнатината и спира нейното разрастване.
Този процес се наблюдава в няколко бетонени конструкции на римски постройки от преди 2000 години, сред които и стена, която е останала непокътната, въпреки непрестанното въздействие на морските вълни върху нея. Учените провеждат и експерименти с бетон с негасен вар в лабораторни условия и установяват, че той се възстановява напълно от пукнатини в рамките на две седмици.
Сега изследователите си поставят за цел да разгадаят напълно тайните на римския бетон и да направят необходимите стъпки, за да започне той да се използва като алтернатива на съвременните строителни материали.
