Мнозина са представителите на художниците портретисти, но малцина са тези, които се отличават с усет към модата, който е акцент в картините им. Джон Сингър Сарджънт обаче е от вторите. Той не просто е наричан "модерен художник", а успява да се превърне в един от най-великите портретисти на всички времена.
Въпреки че е роден във Флоренция и започва кариерата си в Париж, Джон Сингър Сарджънт счита Бостън и Лондон за свои домове. В американския град е и първото му самостоятелно професионално представяне през 1888 г. Той прекарва там години наред и изгражда стила си, който впечатлява и до днес с портрети, в които всеки детайл е подбран, позициониран и прецизиран дотолкова, че творбата реално изглежда като режисирана.
Една от най-впечатляващите му картини е тази от 1907 г. на лейди Сасун, облечена в оперно наметало от черна тафта с обемни ръкави. Дрехата обаче не е оставена да се спуска свободно, а е позиционирана така, че да се разкрие розовата ѝ подплата.
Макар че Сарджънт има доста високопоставени познати, които, естествено, са почти винаги официално облечени, понякога той ги рисува и в доста по-скромни одежди. Така например създава картините на г-жа Сара Чоут Сиърс, изцяло в бяло, и на д-р Пози в огненочервен пеньоар и турски чехли.
Това обаче далеч не са най-обсъжданите му творби. Още при дебюта си "Мисис Хю Хамърсли" от 1892 г. предизвиква истински фурор. Въпреки че тогава хората са възмутени от дръзкия пурпурен оттенък на кадифената рокля, с която е облечена детегледачката, тази картина си остава една от няколкото особено ценени в Музея на изкуствата "Метрополитън".
Критиците са били на мнение, че творбата изобщо не би била актуална след година, когато модата се промени, но това скептицизъм така и остава неоправдан.
Художникът продължава да доказва, че не му липсва смелост да експериментира, като създава и портрети, в които именно облеклото прави препратки към променящите се социални норми от края на XIX век. Когато жените поемат по-видни обществени роли, започват да се забелязват детайли от мъжкото облекло, които да им придават повече авторитет.
Пример за това е портрета от 1898 г. на госпожица Джейн Евънс, която е една от малкото жени, оглавявали някога колежа "Итън" (престижно английско училище за момчета, в което са учили Джордж Оруел, принц Уилям и принц Хари). На картината се забелязва, че строгото ѝ черно облекло има голяма прилика с бизнес костюмите, носени от мъже, изобразени в други портрети на Сарджънт.
Друга негова страст, освен модата, са сценичните изкуства. С работата си художникът успява да покаже как актьори, музиканти и танцьори се преобразяват изцяло, щом облекат костюмите си.
В La Carmencita от 1890 г. можем да видим испанската танцьорка Кармен Даусет Морено във впечатляваща жълта рокля, а на друг портрет от 1889 г. - Елън Тери като лейди Макбет, нарисувана с костюма ѝ с широки ръкави.
Безспорно за най-известната картина на Джон Сингър Сарджънт обаче се смята "Мадам X" (Мадам Пиер Готро), чието дълбоко деколте скандализира Париж през 1884 г. Това е и причината впоследствие картината за бъде преместена в Лондон, пише Vogue.
С времето художникът започва да рисува все по-малко портрети и към 1907 г. в картините си по-често изобразява живота на семейството си в провинцията. И въпреки че модата изчезва от творчеството му, той никога не губи интереса си към нея. Или както казват кураторите, докоснали се до работата на художника, "можете да зачеркнете Сарджънт от модата, но не можете да изтръгнете модата от Сарджънт".
