Пеги Ан Фрийман е родена в Детройт, САЩ, през 1945 г. Още като тийнейджър вече всички я познават като Дониел Луна - име, което си дава сама. Тя е средното от три деца в скромно семейство, изключително умна и концентрирана върху училището, църквата и местните театрални постановки.
През 1963 г. модният фотограф Дейвид Маккейб посещава Детройт по работа и забелязва Дониел Луна - вече висока 1.80 метра, стройна, изящна. Впечатлен от нея, той не пропуска да ѝ каже, че ако някога реши да стане модел, трябва да отиде в Манхатън и там той ще ѝ помогне да пробие.
Така и се случва. Година по-късно, през есента на 1964 г., когато е вече на 19 години, Дониел се мести в Ню Йорк. Това се случва само броени месеци след приемането на Закона за гражданските права в САЩ, който за първи път в американската история забранява расовата дискриминация със закон. По това време обаче за чернокожите модели няма работа, освен в специализирани афро-американски издания. Но Дониел Луна взима дръзко решение - напуска дома си и отива в Манхатън в знаков исторически момент, без да има ясни планове или стабилни доходи - само телефонен номер, набързо записан от непознат.
За щастие фотографът Дейвид Маккейб откликва на позвъняването на Дониел и я представя на няколко модни редактори. И първите ѝ успехи не закъсняват. Още в началото на кариерата си тя снима фотосесии с известни личности като музиканта Боб Дилън и модела и актриса Джийн Шримптън.
Впоследствие се случва и един интересен социален феномен - с нарастването на движението за граждански права нараства и очарованието на обществото от "екзотичното". Насред културната революция, която светът преживява, Дониел Луна се превръща в символ, който хората наричат "преродената Нефертити".
Цветнокожият модел попада в компанията и на други известни личности, като Анди Уорхол, който я е представял в творбите си и го е вдъхновявала и за други негови проекти. Но в Щатите тя продължава да се сблъсква с предразсъдъци, критика и ограничения заради цвета на кожата си.
Затова решава да се премести отново - този път в Европа. През 1965 г. тя пристига в Лондон, където не след дълго се снима в няколко филма, а само година по-късно идва големият ѝ пробив като модел.
През март 1966 г. Дониел Луна става първият цветнокож модел на корица на Vogue. Буквално за една нощ тя се превръща не само в международна знаменитост, а и в един от най-търсените модели в света. "Тя е създание на контрастите", пише изданието за нея. И това явно привлича световни модни имена, като André Courrèges, Yves Saint Laurent, Valentino и Paco Rabanne, за които дефилира.
А успехите ѝ носят нови възможности и запознанства. Дониел пътува до дома на Салвадор Дали в каталунското село Кадакес, където той я обявява за една от своите музи. След това, в края на 60-те години се мести в Рим, за да участва във филм на Фелини. Горе-долу по това време се запознава и с фотографа Луиджи Казанига, в когото се влюбва и от когото има една дъщеря.
За нещастие обаче Дониел Луна умира през 1979 г. само 18 месеца след раждането на детето си. И до последните си дни обаче се твърди, че е била все така креативна и динамична - жизнена, присъстваща и напълно свързана с живота, пише британският Vogue.
Историята на Дониел Луна можем да гледаме в документалния филм Donyale Luna: Supermodel, който е наличен в HBO.
