Да си на 21 и да получиш главна роля във филм е повече от сбъдната мечта за всеки, който някъде по света учи актьорско майсторство. За Александра Свиленова това е вече реалност, защото догодина предстои да я гледаме на голям екран във филма "Гунди - легенда за любовта". Ето и как се случва.
Александра може и да не помни точния момент, в който се е влюбила в актьорското майсторство, но пък със сигурност знае, че е било като любов, която се разгаря постепенно - и с гледане на кино и театър. Но най-важното е, че близките ѝ са повярвали в нейния талант и са ѝ помогнали да го развие.
Всъщност преди изобщо да стъпи на пътя към актьорското майсторство, тя е убедена, че призванието ѝ е медицината. "След смъртта на майка ми, исках да лекувам хората. В един момент обаче си дадох сметка, че не си представям да се занимавам с това цял живот", разказва тя.
Не след дълго тръгва към театъра, защото си дава сметка, че именно той ѝ е въздействал и помагал в немалко ситуации. "Душата също има нужда от лекар", категорична е Александра, която и днес е убедена, че решението да се захване с актьорско майсторство е едно от най-добрите в живота ѝ.
Източник: Фотография: Борис Славков
Кандидатства и я приемат в НАТФИЗ, в класа на проф. Ивайло Христов, който за нея е "неизчерпаем източник, цяла вселена". И едно от най-ценните неща, които досега е научила от него, е, че един актьор винаги трябва да защитава нравствеността си чрез изкуството и не бива да се качва на сцената без причина.
Александра не крие, че страстта ѝ към актьорството е поделена между киното и театъра. Затова и трудно би определила към кое я влече повече, защото изкуството на сцена и изкуството на екран са колкото сходни, толкова и различни. "Различни са възможностите, гледните точки и изразните средства, по които нито театърът отстъпва на киното, нито пък то на театъра. Това, което ми липсва в киното, е енергията, която се сформира между актьора и публиката. Това наистина е магическо усещане."
А Александра не просто подхожда с любопитство към всяка възможност за развитие на таланта си, но и обича да се предизвиква. Затова и би изиграла всичко, стига да вярва в него и да намира своя истина в персонажа.
За ролята на Лита, съпругата на Георги Аспарухов в "Гунди - легенда за любовта", младата актриса се явява на кастинг, съвсем както си му е редът. Подборът е на два етапа, като за първия е заснет монолог, написан от сценариста на филма Емил Бонев. За втория трябва да изиграе няколко сцени от самия филм, за които си партнира с Павел Иванов - актьорът в ролята на Гунди.
Източник: Фотография: Борис Славков
Как се почувства, след като разбра, че си избрана за първата си главна роля в киното?
В началото не можех да си дам сметка, че това се случва наистина. Вълнението беше голямо. Разбира се, осъзнавах и продължавам да осъзнавам отговорността. Каквито и съмнения и притеснения да съм имала, те се изпариха още със стъпването ми на терен на първия снимачен ден, благодарение на целия екип и изключително топлото им и професионално отношение към мен.
Източник: Фотография: Борис Славков
Как се работи с Павел Иванов?
С Павел намерихме общ език още от самото начало, усетихме се. Мисля, че и двамата имаме доста сходни виждания относно персонажите ни и цялостния подход в снимачния процес, и това изключително много ни помогна. Голямо удоволствие беше да работя с хора, които са професионалисти и горят в това, което правят.
Източник: Фотография: Борис Славков
Кое беше най-голямото предизвикателство в образа на Лита?
Доверих се на всички възможни архивни кадри и най-вече на женската си интуиция. Предизвикателство беше да се изчистя от темпераментността си и от съвременния език на тялото и да се пренеса в едно друго време, което сякаш диша със свой собствен темпоритъм колкото познат, толкова и далечен.
А кое беше най-вдъхновяващото от филма и от снимачния процес?
Целият снимачен процес сам по себе си остави в съзнанието ми ярък спомен. Всеки ден беше наситен със свой уникален интензитет и чар. Любовта във всичките ѝ аспекти за мен винаги е била една от основните движещи сили. А в този филм категорично се разглежда една от най-вдъхновяващите любовни истории, до които съм се докосвала. Любов, която се е случила въпреки, любов, която е била, е, и винаги ще бъде.
