Когато Лусиен Фройд умира през 2011г., той завещава на Националната галерия в Лондон интересен портрет от майстора на пейзажи – Камий Коро.
Картината изразява благодарността към Великобритания за това, че приема семейство Фройд през 1933г., когато художникът е на 11 години и семейството се мести от Берлин в Лондон, за да избяга от нацистите.
През 1939 г. Лусиен Фройд става британски гражданин и до смъртта си, на 88-годишна възраст, се утвърждава като един от най-популярните съвременн живописци.
L'Italienne ou La Femme à la Manche Jaune - „Италианката с жълт ръкав“( ок. 1870 г.), която Фройд завещава на Великобритания, е нарисувана в парижкото студио на Камий Коро и е създадена през последните години на живота на майстора.
Картината изобразява забележителна жена, която гледа настрани. Творбата е пракрасен пример за последните работи на Коро – той често рисува селяни, черпейки от героизма на митологичните сюжети.
„Италианката с жълт ръкав“ е закупена от Лусиен Фройд на аукцион през 2001 г., оттогава седи закачена в дома му. Творбата не е показвана публично от 1962 г., когато учавства в изложба в Лувъра и това вдъхновява кураторите на Националната галерия да създадат специална експозиция с картини, които са били част от колекциите на известни художници.
Или картините, които събират художниците, са отражения на собствената им работа, вдъхновения, лични мании, или такива, които изглеждат добре, закачени в ателието.
Изложбата, която се открива на 23 юни в Лондон, ще разкрие защо Матис е притежавал работа на Сезан, защо Дега е бил страстен колекционер и още много истории за влиянието, което художниците оказват един на друг.
Експозицията проследява връзките между творците и картините, които те са колекционирали в диапазон от 500 години. Освен Фройд и Матис, там ще могат да бъдат видяни и повече от 80 притежания на Джошуа Рейнолдс, Фредерик Лейтън, Джордж Уотс, Томас Лоуренс и Ван Дайк.
Изследва се защо тези художници са колекционирали творби на техни колеги – за да ги подкрепят, като символ на статус или като инвестиция?
Също така кураторите разказват за връзките между художник и картината, която притежава и какво се случва, когато творбата става част от публична колекция.
Около половината творби са взети назаем от публични и публично-частни колекции, включително „Три къпещи се“ на Сезан, някога притежавана от Матис, „Наводнение. "Бреговете на Сена“ на Алфред Сисле е притежавана от Дега, а „Момиче с прасета“ на Томас Гейнсбъро - от Рейнолдс.
Всяка една от тези картини предлага интересни истории за личния живот, емоционалните преживявания и интелектуална значимост за творчеството на самите художници. Изложбата ще продължи до 4 септември.
