Всеки човек, и това се отнася и до такъв с професията художник, изгражда своето присъствие и участие в мирозданието на базата на две свои същности - начинът, по който си е избрал да живее и от нещата, които е успял да създаде. Създаденото от Дора Кънчева живописно творчество е впечатляващо и то е резултат не само или изключително от рядката й постоянна работоспособност, а и от още едно лично качество - любопитството и търсенето на диалог с живота, вселената и всичко останало (не мога да намеря по-точни думи от тези на Дъглас Адамс).
Животът във Варна или в София, пътуванията и участията в безброй пленери през десетилетията са се материализирали в огромен брой морски, градски и природни пейзажи, но онова което ги прави различни е, че художничката е открила как да ги превърне от гледки в метафори на определени теми, като море, манастир, стара София, или състояние на природата. Пейзажът в тези картини не е изображение, фиксиращо дадено състояние; то запазва в себе си трептенията на стоп-кадъра на конкретен, единствен момент, съставен от всички мигове преди него и всички други, които го следват.
Цветът в палитратата на Дора Кънчева има повече на брой функции от запечатване на състояния или съхраняване на емоции. Във фактурите на нейните платна той се преобразува в средство за превеждане на сивотата на ежедневието на езика на празничността, на поредицата от уникални моменти, наречена живот.
Филип Зидаров
