През 90те Тим Рот изглеждаше като задължителна съставка за всеки поне мъничко претенциозен американски независим филм.
Понатрупал опит той реши да застане от другата страна на камерата и дебютира като режисьор с "Военна зона". В последвалите години и началото на новото хилядолетие, той като че ли намали малко скоростта с която работи и логично изчезна от съзнанието на зрителите.
Тази година "Младост без младост" се оказва завръщането към киното не само на Копола, но и на Тим Рот, поел главната роля на професор по лингвистика от 30те години на миналия век, чийто живот поема сранен обрат след като бива ударен от светкавица.
Телевизионният канал IFC проведе разговор с него за Копола, бъдещето на киното и нещата от живота
Какво е мнението ти за независимите филми в наше време?
Независими от какво? Зависимостта нараства непрекъснато. Преди 10 години успяхме да направим филм като "Малката Одеса" с доста малък и разумно използван бюджет. Днес е невъзможно да филмираш подобен сценарий ако нямаш гарантиран актьор, суперзвезда.
Планираш ли да режисираш втори филм?
Да, но никога не съм бързал. Хората постоянно ми казваха, че трябва да се пробвам като режисьор и накрая ги послушах. Нещата започнаха точно така, е после се влюбих в тази работа, но това е друга история.
Има две неща, които наистина ми се ще да заснема, но за целта първо трябва да натрупам достатъчно пари от участия в касови филми. Трудно е, но мисля, че да режисираш е най-добрата работа на света и наистина си струва.
Какво научи от Копола, има ли нещо, което ще повлие върху бъдещите ти творчески проекти?
Когато човек режисира и си зададе въпроса "А какво би направил Копола сега?" тогава разбира, че е бил повлиян от него.
Харесваше ми да гледам как Копола заснема сцените на улицата, как подрежда статисти, велосипеди, автомобили. Една на пръв поглед празна улица на екрана въобще не изглеждаше така. Невероятно е колко много неща бе способен да направи с толкова малко средства.
Филмът е екранизация на задълбочена повест на Мирча Елиаде, изпълнена с философски въпроси за възрастта и спомените. Задава ли си самият ти подобни въпроси докато снимахте?
Не, аз съм доста тъп, просто гледах да свърши деня (смее се). Работата ми бе да съм там, да изиграя всяка сцена, така както Франсис иска и после той да види дали се е получило нещо.
Така ли ще отговориш? Че нито един път не се замисли за собствената си смъртност?
Не, не.. Мисля за това извън филма. За мен не е чак толкова голяма работа. Вече съм на 46 и годините постепенно почват да си тежат. Затова и ми беше любопитно да изиграя старец, да видя какво ще е, когато се озова там един ден.
Добре де, за какво мислеше по време на филма?
Какво правят децата ми... Честно, не знам. Всъщност мислех си за писането. Написах нещо за филма "Париж, обичам те", което обаче не попадна в него.
Навярно им се е сторило твърде мрачно. това е едно от нещата, които може да направиш безплатно-да седнеш и да пишеш. И едно от най-трудните. Когато актьорите почнат да стачкуват, а това ще стане рано или късно, ще правя точно това-ще пиша. Това е мрачната ми прогноза.
Подозирам и, че стачката на сценаристите всъщност е посрещната с охота от големите медийни компании, защото им дава шанс да направят повече епизоди на "Биг брадър", а те искат точно това...
Разговорът ни става депресиращ. Песимист ли си за бъдещето на филмовата индустрия?
Всъщност съм изпълнен с надежда. Натъжават ме единствено тези огромни компании, нямащи нищо общо с филмите, но притежаващи филмите.
Тогава обаче се сещам за хора като Кен Лоуч и осъзнавам, че сме ОК. Има творчески застой само ако самите вие си позволите да изпаднете в него. А големите компании не правят филми, не правят изкуство, а просто забавление, което им носи тонове пари. И това не е задължително лошо, обичам понякога и аз да съм част от него и да получавам пари, но това не може и не трябва да е всичко.
А ако го оставим, постепенно ще стане точно така. Може би и зирителите трябва да започнат да стачкуват. Това наистина ще ги преебе.
