"Режисьорите сме като свраки, крадем отвсякъде", споделя пред "Variety" Дани Бойл, режисьорът на "Беднякът милионер", един от основните фаворити за Оскар тази година.
Повечето от номинираните за Оскар или за наградите на Гилдията на режисьорите тази година не се свенят да признаят, че са вдъхновени от конкретни филми.
"Цялото президентско войнство" на Алън Пакула e послужило като вдъхновение за "Фрост/Никсън" на Рон Хауърд, а "Жега" на Майкъл Ман е осигурил атмосферата на "Черният рицар" на Кристофър Нолън.
"Има нещо толкова вдъхновяващо в елегантността, в напрежението без манипулация на зрителя, в комбинацията от писане, актьорска игра и композиция на филма", коментира Хауърд любимия си политически трилър. "Вярвам, че трябва да го гледам винаги, преди да започна нов проект."
За работата си с актьорите Хауърд отдава почит на Сидни Лъмет и неговия "Кучешки следобед". "Лъмет се справя чудесно с предаване на емоциите на екран, без да прекалява с изразяването им."
Кристофър Нолън пък е прожектирал на всички "Жега" преди започването на снимките на разгръщащия се на фона на град Готъм "Черният рицар".
"Смятам, че "Жега" демонстрира по невероятен начин как може да създадеш цяла вселена в рамките на един град и да балансираш ефективно голям брой герои и техните емоционални пътешествия", коментира Нолън базираната в Лос Анджелис криминална драма от 1996.
"Мястото на снимките беше ключово за направата на филма", казва Дани Бойл. "Всъщност Мумбай беше най-голямото вдъхновение за мен по време на снимките."
"Обикновено имам няколко филма, които настоявам актьорите да гледат преди да започнем работа, но при "Милионерът бедняк", исках градът да диктува формата на филма."
"При започването на снимките на "Милк", водещият мотив за мен беше реализмът", обяснява Гюс Ван Сант. "Като отправна точка използвах два динамични документални филма "Primary" (1960) и "Law and Order"(1969).
След като продуцентите ме убедиха да минем от 16мм на 35мм лента, философията ми се промени. Реших да приемем визията на филм като "Кръстникът", с по-малко движение на камерата, оставяйки актьорите просто да си вършат работата."
Дейвид Финчър признава, че и неговото намерение от самото начало било да остави актьорите в "Любопитният случай с Бенджамин Бътън" на преден план, без да прибягва до прекалено агресивна режисура, но твърди, че не е бил повлиян директно от някой режисьор.
"Никога не съм споменавал конкретни имена. Единственото нещо, което заявих от самото начало е, че искам стилистично филмът да е много прост и разбираем и в този аспект - предполагам класически."
