Въпреки че бирата е отдавна известна, а хмелът се отглежда в Европа вече от 1000 години, до днес все още няма достатъчно яснота за действието на тази напитка върху организма на човека, пише сайтът dieti.info. Бирата понякога дори се препоръчва на бременните жени, кърмещите майки и дори на бебетата - "за по-добър сън". Правилно ли е всъщност това?
Пенливата напитка се състои от 92-93% вода, 3-4,5% алкохол, 3-4% захар и вещества, съдържащи азот. Освен това в нея има въглероден газ, който дразни стените на хранопровода и стомаха и повишава апетита. Затова няма нищо удивително във факта, че страстните любители на бирата обикновено са пълни хора.
В един литър бира се съдържа половината от дневната норма калий, който в последствие увеличава извеждането на натрия от организма. Ето защо, за да се задържи натрият, организмът "изисква" след бирата да се консумират солена риба, ядки или чипс.
Резултатите от последните изследвания показват, че в бирата има много женски полови хормони - естрогени. Затова мъжете, които злоупотребяват с напитката, страдат от ендокринни промени: фигурата им придобива по-женствени очертания, в бедрата нараства мастното наслояване, увеличава се обемът на корема и гръдните жлези.
Това потвърждава думите на първия канцлер на Германия Бисмарк: "от бирата хората стават лениви, глупави и безсилни". Под безсилие в случая трябва да се подразбира най-вече импотентност. Ако повишената употреба на бира предизвиква намаляване на влечението на мъжа към противоположния пол, то при жените, употребяващи бира, това увлечение нараства, а това може да внесе дисхармония в семейните отношения.
За съжаление органичните промени са необратими. Сърцето, което е принудено всеки ден да препомпва излишно количество течност, постъпващо с бирата, увеличава своите размери, а неговите стени стават по-тънки. Така нараства рискът от появата на исхемична болест на сърцето и с увеличава рискът от инфаркт. Физическите натоварвания се понасят по-трудно, появява се задух. Лекарите обикновено наричат този синдром "бирено" или "баварско" сърце.
Може да се счита за доказано и че прекомерната употреба на бира уврежда сърцето и бъбреците, а животът се намалява средно с 7-8 години.
С една дума: от бирата има повече вреда, отколкото полза. Да не говорим за алкохолната зависимост, която се развива от неумерената й употреба.
Дори безалкохолната бира носи вреда, тъй като алкохол в нея все пак има - макар и в малко количество. Изследванията показват, че за формирането на алкохолната зависимост се изисква около 75 г алкохол (концентрат) дневно, а дозата, която не предизвиква нарушения, е 12-20 грама. Но тя се отнася за абсолютно здравите хора. Дори малката доза е вредна за младия организъм (т.е. до 21 години) и е недопустима за жените на детеродна възраст.
M.P.
на 15.10.2015 в 22:28:35 #5Всеки ден пия пане по литър бира, но не повече от 2! Нама да ви кажа коя марка предпочитам, но тя е баш тази за мъже!
ъ-ъ
на 05.10.2015 в 23:43:15 #4основен лозунг на цивилизацията е: "който пие бира не умира" авторът на статията е направил жалък опит да проведе антибирена кампания. пиенето на алкохол съдържащи течности като: боза (1-4%), бира (5-10%), вино (7-15%), концентрати (~40%) в количества от около 1 чаша на ден или през ден не е доказано и не може да се докаже, че носи вреда, както не може да се докаже, че носи и кой знае каква полза. пиенето на големи количества алкохол всеки ден води до проблеми със здравето. всичкото това е емпирижно установено знание на цивилизацията. а относно колко да се пие се сещам за онзи виц: влиза попа в кръчмата и носи едно малко буренце и една голема халба "ее кво сатва бе дядо попе?! къде се губиш? и какво е това буре и таз халба? "абе ходих на лекар, че нещо сърцето се обажда и той ми рече да пия само колкото мога да нося и с мярка."
uko
на 25.03.2008 в 11:15:03 #3тоя най-отдолу се изказа...то си му е и там мястото май, май ;)
franz
на 24.03.2008 в 13:36:41 #2а твоето съществуване не е ли жалко
fall3n
на 22.03.2008 в 14:22:27 #1Ако не пушите, не пиете бира, ако не ходите по чужди жени и ако се скапвате от спорт ще добавите 10 години към жалкото си съществуване