Дали става въпрос за колата на съседа, щастливата връзка на някой приятел или заплатата на колежката: Завистта застига всеки. Но за щастие (собствено, а и на онзи с колата, дето миналата вечер му я издраска, по случайност, с карбофлексов диск за рязане и шлайфане на метал и неметал)- има стратегии, които помагат да се справим с проблема. За тях ни оведомява Stern.de.
Признайте си сами пред себе си завистта. Приемете я като предизвикателство и подходете офанзивно. Затова е нужно да се научите на толерантност към нея. "Толерантността към завистта е нашата способност да останем спокойни, когато открием това чувство у себе си или у другите и спрем да се срамуваме от него", споделя франкфуртският професор Ролф Хаубл. Без тази способност, не бихме могли да използваме завистта като сигнал, който ни издава нещо за самите нас.
Потърсете причината за завистта. Този, който завижда на съседа заради готината кола, заплатата тип "вече съм отвъд живота и смъртта" и хубавото жилище, в което вече трети път кани Mtv, всъщност не търси самите предмети. Това, което иска са щастието и удовлетвореността, признанието на обществото и престижа, които, според завиждащия, другият е получил именно заради тези предмети. И естествено си мисли, че с тях животът му щеше да е далеч по - добър.
За щастието и удовлетворението, обаче, почти няма значение какво е материалното благополучие, или поне от едно ниво нататък. "Това е доказано от многобройни проучвания", казва професор Ролф Хаубл. "Така наречените външни фактори, като печалба от тотото или получаване на наследство, повишават удовлетворението само за кратко", твърди и професор Дийтер Фрей.
Завистта всъщност е една аларма, която започва да пищи, веднага щом самочувствието е застрашено. Човек без да иска попада във водовъртеж, когато по принуда започне да се сравнява с всеки, който е до някаква степен по - успял, по - богат или по - красив. Така той се чувства малоценен и подтиснат, което всъщност е далеч от истината.
Съзнанието му казва, че нещо с живота му не е както трябва. Започва да търси грешката в миналото си и се появява една дълга верига от "ами, ако"-та. Ако беше завършил университет, щяха да го уважават; ако беше взел книжка навремето, можеше да направи едно дълго пътешествие. Ако си беше ходел редовно на уроците по пеене, щеше да спечели Music Idol. А ако беше слушал майка си, щеше да е зъболекар.
Определете вид на вашата завист. Чакат двама приятели на спирката. Покрай тях минава черен Mercedes 500, а вътре - изрусен левент, който с едната ръка държи кормилото, с другата лъскава мадама, и се чуди, с какво по дяволите да вдигне своята Nokia N81, чиито единствен дефект е, че не може да прави студено къдрене. И както си минава тази "звезда", единият приятел казва: "това ще е животът, който ще водя някога", а другият изцепва: "тоя нещастник се мисли за царя на пътя..."
И? В кой от двамата се припознавате? "Крайните точки по скалата на завистта са бяла и черна", казва мюнхенският професор психолог Дийтър Фрей. Черната завист е разрушителна във всяко отношение:"Човек завижда на другия за нещо, защото се конкурира с него, но в това време вярва, че не може да постигне същото и проклина другия съответно." Или пък се опитва сам да му развали нещата - щом аз няма да го имам, и той няма да го има. Бялата (благородната) завист пък функционира като двигател: "Човек използва своята активност и изобретателност и се амбицира." Възхищението трябва да е като движеща сила: Това искам да постигна и аз!
Вгледайте се по - внимателно. "Завистливите очи са неутолими, те виждат това, което искат да видят", пише американската психоложка Бетси Коен в своята книга "Съвсем нормалната завист". "Завистта никога не вижда, с какво човек е заплатил за своя успех или от какво страда, въпреки успеха си".
Да приемем, че завиждате на някой колега заради повишението в поста и съответно в заплатата. Но също така знаете, че той е изкарал и повече курсове за повишаване на квалификацията, които вие сте си спестили. Или пък, че винаги го заварвате зад бюрото, когато идвате сутрин на работа или когато казвате "чао" и отивате да се видите с приятели. Заради позицията си, той ще трябва да води конференции, да говори пред много хора и често да пътува - което пък за вас би било мъчително. Та... все още ли искате да сте на негово място?
Вижте относителността на нещата. Защо да завиждаме на свой приятел, който току що се е нанесъл с приятелката си в общо жилище. По - добре да погледнем спокойно на нещата. Здравата връзка има едно голямо предимство и един голям недостатък. Предимство: Човек никога не остава сам. Недостатък: Човек никога не остава сам. А и приятелят ви, примерно, трябва да плаща целия наем, защото партньорката му не изкарва достатъчно.
Скърбете заради собствените си недостатъци. Човек трябва да скърби, заради това, което със сигурност не може да постигне - и да го "отреже". Ako сте на 56 най - вероятно няма да можете да родите дете, както 39-годишната ви приятелка. Или пък ако сте 160см и тежите 61кг, по всяка вероятност няма да получите вниманието на Мистър "Снощната - Дискотека" 2007. Кофти. Но само ако си го признаете, можете да си позволите тъгата, и съответно да преживеете тази фаза.
Определете своите таланти. Когато гледате постиженията на другите през увеличително стъкло, а собствените си омаловажавате, създавате идеална среда за отглеждането на една завист, доволно закръглена и с червени бузи. Вижте какво можете вие, какво другите не успяват да направят както вас? Защо ви ценят?
Напишете на лист всичко, което смятате за свое качество. Всичко, заради което знаете, че приятелите ви и роднините ви ви обичат. Можете и да се допитате до тях и да видите, къде мненията ви съвпадат. Сигурно ще разберете и неща, които сами не сте се сещали, че правите. И самочувствието ви е отново на линия.
Определете си приоритетите. Разяснете си, на кого завиждате и защо. Дали наистина искате да направите кариера, както стресирания колега с инфаркта и двойния байпас, който се разведе. Може би предпочитате да вечеряте със семейството и да ходите на село през уийкенда. А за тези неща не са нужни много пари.
Пристъпете към действие. Добре, отсъдихте - искате да изкарвате повече пари. Да бъдете по - красиви. Да живеете там, където отдавна мечтаете. Да свирите на виолончело. Най - накрая да научите италиански. Когато вече знаете какво искате, набележете си цели. Единственото условие е да са реалистични и постижими.
Анализирайте какво можете в работата си и какво можете да подобрите. Използвайте всеки шанс за самоусъвършенстване. Можете дори да поканите колегата, на когото завиждате, на по бира и да го опознаете.
Тичайте сутрин. Вземете си карта от фитнеса... и я използвайте. Учете си думите от курса по италиански. Без положено услилие нищо няма да стане. Добрата страна - ще знаете цената на своята мечта и дали тя си струва. Но без да сте минали сами по този път, завистта може да се окаже много подвеждаща.
