Когато животът ти сервира трудности, хапни ги с апетит. Дори да се наложи да затвориш поне едно око, да запушиш нос и да преглътнеш още преди да си направил и три-четири оборота с челюстта - това е начинът.

Накрая просто поглеждаш нагоре, отпускаш стегнатата физиономия, слагаш си лека усмивка и победата ти става очевидна.

Ето няколко варианта за "сдъвкване" на проблема и за това как да се отърсиш от онази, неприятната част, в която сам си се вкарал, или която ти се е наложило да изтърпиш.

Първа стъпка: Освободи се.

Не, сериозно, престани да се риташ сам в бъбреците. Какво толкова си направил? Прецакал си интервюто за работа, защото не си успял да отговориш на въпроса за силите и слабостите си? Или си паркирал на грешното място и човекът-паяк ти е отнесъл колата, с която си се сраснал?

Първата крачка към отърсването от проблема е да се прекрати същия този безсмислен нарцисистки порив - онзи, който настоява, че всяко твое дело има някакво значение.

Добрата новина е, че няма. Преживей го.

Втора стъпка: Погледни проблема в очите.

Добре, значи стоял си в асансьора с жената, по която си падаш от месеци. Вече трети етаж събираш смелост да кажеш "Здрасти" и когато най - накрая си отваряш устата, изплюваш част от обяда си върху блузата й. А бягството не е опция, в асансьор сте.

За да се освободиш от проблема трябва да го погледнеш "мъжки" в очите: да, определено е било излагащо. Но защо се чувстваш по този начин и на следващия ден?

Прекалено често, без да искаме, прокарваме несполуките през петте етапа на мъката:

1- Отрицание: "Кажи ми, че това не се е случило"

2- Гняв: "Защо забравих да си навия часовника?!"

3- Преговаряне и пазарене: "Какво ли не бих дал за да върна времето назад"

4- Депресия: "Е, много съм зле"

5- Приемане: "Е сега вече мога да се смея на всичко това"

Добрата новина този път е, че може да се премине направо на точка номер 5. Останалите не са атрактивни, защото включват сълзливо самосъжаление.

Трета стъпка: Прецени последствията.

Последствията! Трябваше да дадеш ....лв. за да си върнеш колата. Същите .....лв, които бяха заделени за нещо съвсем друго. А с тях искаше да излезеш събота вечер и най - накрая да свалиш дългокраката брюнетка от съседния офис. Такъв ти бил късметът.

Просто това са нещата, които се случват в живота и изпробват търпението ти. Мисълта за тях те обсебва, започваш да свързваш отделни случки от живота си на принципа "Вселената просто не ме харесва" и определено поемаш по грешния път.

Последствието се определя от изхода и резултатите. Много лесно можеш да се окажеш виновник за създадените предпоставки, които са предизвикали нежелания ход на нещата. Но щом искаш да го преживееш, не се отдавай на несигурното ехо от случката: принципът се казва nulla poena sine lege, или - не можеш да бъдеш наказан за пристъпване на закон, който все още не съществува. Не се обвинявай и за неща, които още не са се случили.

Четвърта стъпка: Отложи въпроса за по - нататък.

Накрая, за да се отърсиш от проблема, набележи си някакъв момент в близкото бъдеще - след ден, седмица и т.н. - когато ще си позволиш отново да си припомниш ситуацията. Сложи си аларма на телефона или напомняне на компютъра, което да се активира след уречено време.

Ако го направиш както трябва, ще бъдеш свободен! Проблемът много бързо ще остарее и залинее в съзнанието ти. Ще си припомниш, че светът е едно много забързано място пълно с несъвършенства и, че грешката ти е просто една грешка. Тя не е специална. Тя просто е поредната. Има още цял куп грешки, които ти предстоят да направиш преди да умреш...

Така, че, успокой се и преминавай към следващата!