Сред хората масово е застъпено мнението, че всеки си търси себеподобен. Но вярно ли е, че хората, “създадени по божие подобие и образ”, си избират кръга за общуване, брачния партньор или приятелите по принципа на максимално сходство? Тази теча коментират психолози в новия брой на изданието Psychology Today, цитирани от Здраве.Bg.
Смята се, че приятелството се базира на сходството в интересите. И колкото повече са тези съвпадения, толкова по-здрава е връзката. В такъв случай това трябва да означава, че най-стабилните отношения могат да бъдат изградени в един работен колектив, в един клуб или в една музикална школа. Това разбира се, се случва, но в действителност вярно е точно обратното – различията в интересите могат да доведат до разрив в отношенията.
Всъщност приятелските отношения се влияят от няколко фактори. Пространствената близост оказва най-голямо влияние на сближаването. Това може да се докаже например със сприятеляването на студенти от различни специалности, които живеят заедно.
Въпреки различните си интереси те се сближават, просто защото заедно споделят един и същи бит. Любопитно е, че за приятелството не е толкова важно съвпадането или разликата в характерите, колкото представата за нашия приятел. Ние забелязваме само положителните черти в хората, които обичаме, а ако човекът не ни е симпатичен, се концентрираме изключително върху неговите недостатъци. На този, който ни е симпатичен, сме склонни да приписваме определени качества, които понякога сериозно се различават от реално съществуващите.
Смята се, че съществува определена категория хора, които се стремят да намерят максимално близък до себе си партньор: по характер, темперамент, начин на реагиране. Предимствата в такъв случай най-често са повърхностни: лесно общуване, липса на претенции по повод на разхвърлените чорапи, еднакви вкусови предпочитания, но в действителност хората очакват от брака защита и стабилност, заявяват психолози. Това особено силно важи за жените.
Сходството рано или късно ще доведе до стагнация на отношенията, т.е. до липсата на развитие. Хората с еднакво мислене могат да се обединят за разрешаването на някакъв проблем, но когато проблемът изгуби своята актуалност, отношенията се разрушават.
Смята се, че здравият брак се изгражда на принципа на взаимно допълване на характерите: всъщност сходства наистина трябва да има, но пък различията трябва да служат за взаимно допълване.
С годините семейните хора си приличат все повече по мимика, маниер на речта и т.н. Хората подсъзнателно се отказват от някои индивидуални навици - в полза на общите.
Съвременният човек си избира брачен партньор, който максимално прилича на него/нея не само по нивото на образование и култура, а и по навиците и доходите. Оказва се обаче, че да се избира съпруг с еднакъв доход не е често срещана практика в много от европейските страни - в градовете, където съществува забележимо икономическо неравенство между хората, жените предпочитат да се омъжват по-късно, но за по-добре материално осигурен кандидат.
Тук много трудно може да се говори за сходства и различия. Психолози от Хамбург твърдят, че за мъжете сексуално привлекателни често се оказват жени, които не приличат на тях външно (по ръст, тип на лицето, цвят на косата и т.н.). В този стремеж има някакъв генетичен подтекст – да се съчетаеш с гени, напълно различаващи се от твоите, защото по този начин ще се получи по-добро поколение, твърдят немските учени.
