В една война да те нападнат означава, че застрашават живота ти. От тук нататък можем да избираме между това да се предадем, оттеглим или да контраатакуваме. Когато се почувстваме нападнати - критикувани или осъждани - от другите хора в един разговор, често включваме същия този начин на мислене по посока на оцеляването и автоматично се защитаваме. Но разговорите са различни от войната. Когато се защитаваме срещу критиката, й даваме повече сила и показваме, че човекът, който я отправя, има основания за нея.

Да виждаме доброто и лошото
Тъй като имаме нужда да поставяме граници, ако някой ни обижда вербално, ние често парираме критиката твърде скоро като се отказваме от нещата, които са верни, заедно с тези, които не са. Думите на човека могат да ни наранят, но ще боли по-малко, ако си задаваме въпроси, с които да си изясним с кои части от чуждото твърдение сме съгласни (ако има такива) и с кои - не сме. Можем само да помислим за това, не е нужно да се отбраняваме сякаш сме нападнати със смъртоносно оръжие. Себеуважението на хората се повишава дори само поради това, че не са реагирали защитно в ситуация, в която са били критикувани или осъждани.

Моделът на войната: Когато някой напада, вие се предавате, отстъпвате или контраатакувате

Моделът на не-защита: Задайте въпроси, решете какво мислите и след това отговорете!
Останалата част от тази статия ще ви покаже как да отговаряте по не-защитен начин на критиката. Примерите са специфични за определен тип взаимоотношения, но информацията е от полза при всякакъв тип такива. Например справянето със "суровия тон" може да се случи и при деца, и при възрастни, и на работното място, и вкъщи.

Ако сте родители: Оставяте ли детето ви да говори по груб начин или да ви критикува, за да се почувствате виновни?

Като родители ние често обичаме децата си толкова силно и едновременно се чувстваме неспособни да посрещнем техните нужди. Те усещат това и още от ранна възраст могат да се научат как да ни накарат да се почувстваме виновни, за да получат това, което искат. Много деца още от ранна възраст говорят с груб критичен тон на родителите си - "Знаеш, че мразя грах!" или "Никога не искаш да ме оставиш да правя каквото и да е с приятелите ми!". Осъждането може да е по-дълбоко критично относно вашите избори - "Ти накара татко да си тръгне! Трябва да му кажеш, че съжаляваш, за да се върне!".

Когато отговаряме на критиките от страна на детето или тийнейджъра, или дори на вече порасналото ни дете - ако чувстваме вина, може да я приемем, дори да се извиним или да се опитаме да обясним поведението си, за да може той или тя да разбере защо сме се държали по определен начин. Но вместо това можем и да разделим тона на преценката от съдържанието на това, което е казано. Може да отговорим с "Ако не искаш грах, не е нужно да викаш." или "Ако ми говориш грубо, няма да ти отговоря. Ако говориш уважително, ще поговорим за това.".

След това, ако детето, тийнейджърът или порасналия ни потомък говори без да повишава тон или да ни осъжда, можем да му предложим да обсъдим ситуацията. По този начин не само отказваме да отстъпим пред неоправданата критика, но и даваме пример на децата си как да разговарят относно това, от което имат нужда и което чувстват, без да съдят другите и как да отговарят твърдо и открито, дори когато някой им говори по груб начин.

Ако сте в интимна връзка: Избягвайте да "си го връщате", когато един от вас се е изказал критично за другия.

Когато сме в интимни взаимоотношения, често имаме в главата си списък с обидите, които сме натрупали един спрямо друг. Това, което единият прави и с което засяга другия, често предизвиква у другия реакцията той да отвърне също с нещо, което ще засегне първия. И така започва една безкрайна игра на контраатаки. Често упреците звучат по този начин: "Нямаше да реагирам по този начин, ако ти винаги не правеше..." или "Ти ме критикуваш? Явно имаш двойни стандарти - не си ли се поглеждал скоро в огледалото?".

Ако вместо това се вслушваме в обратната връзка, колкото и осъдителна да звучи, и ако си изясним доколко тя е адекватна или не, тогава няма да се налага да си връщаме веднага и да пораждаме или задълбочаваме конфликта. По-късно по време на същия разговор или по друго време може да попитаме другия (ако сме наистина откровени, а не се опитваме да докажем, че сме били прави): "Мислиш ли, че твоят сарказъм допринесе по някакъв начин за моята реакция?" или "Мислиш ли, че някога си имал двойни стандарти?". Може да повдигнем и свързаните с този въпрос проблеми, ако първо се справим с проблемите, които партньорът ни е засегнал като тема.

Когато искаме да докажем на партньора си, че е "толкова лош, колкото и ние" или дори повече, значи сме затънали до шия в борбата за надмощие. Ако се придържаме към не-защитната комуникация, ние се залавяме с въпроса, който другия човек е повдигнал с идеята, че по-късно можем да поставим на дневен ред и нашия въпрос. По този начин и двамата партньори ще се изслушват.

Към професионалистите: Зарежете играта на предаваме на вината и повишете респекта си у другите

В професионалните взаимоотношения това как успяваме да свършим своята работа често зависи от това колко добре другите хора вършат своята работа. Затова често, когато ни критикуват, ни е по-лесно да предадем вината нататък и да се оправдаем, че сме имали затруднения с изпълнението на нашата част от работата, поради това, че другите в екипа са допринесли за затруднението.

Вместо да започваме да предаваме вината или да си измисляме оправдания, дори и да мислим, че проблемът е предизвикан от друг колега, можем да зададем въпроси като "Какво предлагате да направя по различен начин следващия път?" или "Знаехте ли, че трябва да взема материалите от колежката преди да успея да завърша проекта?", или "Ако тя не успее да свърши своята част от проекта навреме, как предлагате да се справя с това?". Ако обратната връзка се отнася до нашето изпълнение и не е свързана с това какво е направил или не някой друг, можете просто да започнете със задаване на въпроси за повече информация.

Можете да попитате за допълнителни детайли относно това как наставникът или колегата ви гледа на вашето поведение и нагласа. Тогава, ако има неща, с които не сте съгласни, все още можете да използвате въпроси като например "Ако си мислите, че не е трябвало да критикувам работата на колегата по проекта, значи казвате, че трябва да я приемам, каквато е?" или " Значи ми казвате, че трябва да приема как той си е свършил работата или смятате, че нещата стоят така, както ви обясних?", или "Мислите ли, че има начин, по който да му показвам, когато мисля, че качеството на работата има нужда от подобрение?".

В някакъв момент може да ви се прииска да не се съгласите с част от нещата, които човекът ви казва, или с всичко. Но все пак, ако първоначалния ви отговор на критиката е да съберете повече информация, вероятно ще спечелите професионалното уважение на колегите си. Освен това вашите въпроси могат да предизвикат човека, който отправя критиката, да преосмисли позицията си.

Печелене на уважение

За повечето от нас това да отговаряме на критиката без да се защитаваме означава да сме беззащитни, да се огънем, да се почувстваме зле.

От друга страна обаче да отговорим защитно означава да сме груби и затворени. Това не е печелившият избор. По този начин изглеждаме зле и подкопаваме собствената си самооценка. Ако можем да се научим да отговаряме на критиката по не-защитен начин - с истинска отвореност и искреност, да задаваме въпроси, да заявяваме позицията си и да поставяме граници, когато е необходимо, можем да спечелим уважението и на децата, и на възрастните в живота ни.

тя.bg