Така, установихте ли от кой тип сте?

Да видим какво може да се направи по въпроса:

Генералистът. За да промените навиците си, ще трябва да се научите да отличавате полезното от безполезното притеснение. Ако например ви предстои да проведете важен разговор или да изнесете реч, си заслужава да се притеснявате за качеството и формата на това, което се каните да кажете. Но да се безспокоите дали някой ще дойде, или не, е безполезно, защото няма как да повлияте върху това.

Седнете и напишете всичко, което ви тревожи ако искате още сега. Вижте кои от вашите притеснения имат възможно решение. Задраскайте останалите и се опитайте да се концентрирате върху първите. Направете това няколко пъти, отбелязвайки какъв процент от нещата за които се тревожите са неразрешими. Постепенно ще осъзнаете каква част от времето си губите в притеснение за глупости е ще го пренасочите в по-ползотворна посока.

Маниакът на тема контрол. Повечето хора вярват, че животът им щеше да е по-лесен ако знаеха бъдещето, какво ще се им се случи след месец или година. Тъй като вие не го знаете, сте избрали притеснението като противоречива стратегия срещу неизвестното. В отделни случаи това може да е полезно и да ви накара да се снабдите с чадър, когато се опасявате, че може да завали, но в общ план, никога не може да предвидим и предотвратим всички опасности, които ни очакват.

Затова опитайте да се концентрирате върху настоящето. Ако разхождате кучето си, мислете за точно този момент, за начина по който любимецът върти опашката си, за скоростта с която се разхождате, уловете мига, не се притеснявайте какво ще стане с кучето ви утре, когато няма да можете да го разходите.

Пророкът. Проблемът при вас е разграничаването на интуицията от опасението. И в двата случая подозираме за надвиснала опасност, подозрение толкова силно, че понякога стомахът ни се свива. Но докато интуицията е чувство, притеснението започва като мисъл. Доколкото борбата с чувствата не е част от настоящата тема, опитайте се да установите първоизточника на вашите тревоги, кога и как започнаха те. Маркирайте онези идеи и мисли, които може да са ви накарали да се притеснявате и осъзнайте, че имат рационално решение.

Екзистенциалистът. От една страна екзистенциалистът мисли по онези дълбоко философски въпроси, които другите хора небрежно пропускат, но от друга добавя към менюто си твърде голяма порция тревоги.

А и постоннотото блъскане над въпроса "какъв е смисълът на живота ми" може да доведе до пренебрегване на някои дребни проблеми, което плавно и неизбежно ще доведе до по-негативен отговор.
Опитайте се да канализирате интереса си. Запишете се в клуб по философия или нещо пододбно, посветете се на тревогите си без да позволявате да ви затрупват 24 часа в денонощието.

Предъвкващият. Стореното-сторено. Опитите да се промени миналото, чрез тревожене за него не са особено продуктивни. Част от проблема може би е начинът по който говорите сам на себе си. Неспирното повтаряне наум на "не трябваше да... казвам/правя това" може да ви побърка.
Седнете и опишете ситуацията, която ви тревожи, а след това напишете какво ще направите следващия път, опитът, който сте извлекли. Прочетете го, запомнете го и затворете тази книга.

Тревожещият се за света. Подобно на Екзистенциалиста, вие се тревожите за големи проблеми минус метафизичната част. Разбира се всички трябва да обръщаме внимание на случващото се по света, а не да стоим като щрауси с глава заровена в пясъка.

Но мислене от рода на "защо да поправям чешмата, когато има война в Судан" ще направи ад живота на околните ви, без да промени с нищо положението на суданците.

Подкрепяйте каузите в които вярвате, предприемайте действие, не спирайте само на фазата на притесненията, които не само не са продуктивни, но понякога отнемат и повече време и енергия. Ако се тревожите от промените в климата си, направете нещо, променете пазарните си навици, включете се в местна екологична организация . Простото тревожене няма да спаси планетата.