Откровен, чувствен, той пленява като песните си. Някога цели стадиони полудяваха от един поглед на сините му очи и проникновения му глас. Но и сега, след години на главозамайващ успех, той не бърза да напусне голямата сцена. Още не е време.

Джон Бон Джоуви е един от малкото знаменитости, които успешно съчетават различни сфери на дейност като творчество и бизнес, той движи рекламната кампания на собствения си футболен отбор, прави опити в политиката и в киното и се счита за най-примерният семеен мъж сред рок звезди. Ето какво прави творческата енергия, когато е насочена в правилната посока.

Детството на Джон е в класическите канони на бъдеща рок звезда. Семейството му не е богато, баща му, италианец, заменил слънчевия полуостров с американския щат Ню Джърси, е фризьор. Майка му имала малък магазин за цветя. Интересното е, че в Ню Джърси, който става любимо място за заселване на имигранти, половин век преди Джон да се появи на света, е роден неговият идол, "медният глас" с италианска кръв - Франк Синатра. Той ще стане за Джон символ на борбата за собствено виждане и вярност към самия себе си. Стихът "Аз го направих по моя начин" от легендарната балада My Way, Джон по-късно ще включи в текста на най-големия си хит It"s My Life.

В младите си години бъдещият певец носел тъмни очила, дълга, невъобразимо разрошена коса и последователно си отглеждал една идея фикс - да стане рок звезда. Но, за негово щастие, и бизнес геният в него се събудил доста рано, на което до голяма степен се дължи успехът му - Джон не само събрал забележителна група за постигане на мечтата си, но и успява в продължение на 25 години да поддържа безпрецедентен успех.

Полусериозно Бон Джоуви признава, че в света на музиката го отвеждат хубавите момичета. Когато той с приятелите си от католическото училище за момчета отивали в петъците на вечеринки в училището за момичета, свиренето на китара го откроявало сред останалите тийнейджърите. Той бил само на 15 години, но под дузина обожаващи го погледи се чувствал като звезда!

Така Джон започва да свири постоянно и изпълненията по вечеринките преминали към репетиции в гаража с приятели. Но грандиозни успехи, а Джон мислел мащабно, засега нямало. Силните в този свят не искали да забележат младите гении. Тогава 17-годишният музикант се премества в Ню Йорк и си намира работа като чистач в звукозаписното студио на братовчед си Тони Бонджоуви. Той, разбира се, не случайно избрал именно това място: след като всички си отивали, Джон викал своите приятели музиканти и използвайки професионалното оборудване, свирел първите си песни. Записът на първата сериозна композиция Runaway веднага привлича вниманието на радиостанциите и става за младите таланти билет за щастливото им музикално бъдеще.

Джон бил на 20 години когато организира група на свое име - Bon Jovi, която в почти непроменен състав съществува и до днес. Мъжката половина на публиката била спечелена от мощното звучене на китарите и ударните инструменти, а женската - от сърцераздирателните балади и привлекателната красота на вокалиста, движещ се по сцената в тесни джинси. Музиканти свирели и в най-малкия клуб, спечелвайки всеки цент с искрени и честни изпълнения, те гастролирали в почти всички американски градове и пътували по целия свят.

Това бил наистина изтощителен и жесток график, никой от тях преди и не си е представял, че ще е толкова трудно. Но усилията си стрували, в средата на 80-те славата на "новите принцове на хард рока" достигнала безпрецедентни висоти, както Джон си мечтал. Въпреки че той признава, че не било лесно да се справя с такава награда. "Ти си само на 20 и вече имаш първия си договор за албум. Изведнъж, на 25 години, ти вече управляваш цялата корпорация, а на 30 животът ти се е променил изцяло", си спомня той по-късно. "Всичко беше много объркано".

Музикалната кариера не му завъртяла главата. За рокер и звезда от световна класа музикантът се държи изключително спокойно и дори правилно. Той не въртял луди любовни романи, не е участвал в скандали, не употребявал наркотици и не страдал от пагубни зависимости. Наистина, в младостта си, за пари, той продавал марихуана, но бързо разбрал, че този бизнес не е за него. Джон се чувства страхотно в света на изкуството, той не само пише и изпълнява песни, но се занимава и с продуцентство и се снима в киното. А любовта към американския футбол му позволява да постигне още една своя мечта - музикантът става съсобственик на футболния отбор Philadelphia Soul Team.

Групата на Бон Джоуви е известна с искрените си и романтични балади за любовта. Разбира се, не е минало без красива дама. Както мъжът не може да живее без жена, така поетът не може да твори без муза. Вдъхновението на Джон е съпругата му Доротея. Те се запознават в гимназията и започват да излизат, той бягал от училище, а тя, прилежна ученичка, го карала да учи. Музикантът признава, че завършил последния клас само благодарение на бъдещата си съпруга. След гимназията тя останала с Джон и преминала с него през всички възходи и падения. "Тя ме вдъхнови за всички сантиментални балади, които някога съм написал", казва Бон Джоуви.

Техният роман не бил безоблачен. По време на пика на главоломната популярност на групата, Джон сериозно се скарал с момичето и те се разделили. Музикантът лекувал сърдечните си рани в компанията на актрисата Даян Лейн, но скоро се връща при Доротея. "Аз се върнах към това, което познавах и където се чувствах в безопасност. Аз отидох в къщата на майка й и на пътеката пред къщата й казах, че се връщам у дома след турнето и искам да е до мен на церемонията за връчване на златния диск. Тя беше очарована. Това звучи романтично и прекалено сантиментално, но е вярно. Аз оставам с нея и с никой друг не бих я заменил".

Четири години по-късно те се женят, и двамата били на 27 години. Идеята за сватбата хрумва на Джон спонтанно, той предложил на Доротея тайно отидат във Вегас и да се оженят официално. На родителите си съобщили след церемонията. Да се каже, че те били шокирани и дори бесни, значи нищо да не се каже. Майката на Джон първоначално не приела снаха си и едва по-късно започнала да разбира, че Доротея е най-добрата от всички, които е можела да иска за сина си. Много умно изявление, като се има предвид, че Доротея учи бойни изкуства и има черен колан по карате.

Но дори и успешните във всички отношения гении познават творческите кризи. Джон прекарва студените зимни нощи по безлюдните плажове на Малибу с надеждата да се справи с разочарованието и депресията. На 30 години той имал всичко, за което мечтал, но не знаел дали е това, което той наистина искал от живота. Съдбата избира именно този момент, за да му подхвърли своя главен коз. През пролетта на 1993 г. Доротея му ражда дъщеря им, Стефани Роуз. Радостната вест и бащинството по някакъв начин помогнали на Джон да се отърси от бремето на творческите съмнения и депресията. По-късно семейството има още и три момчета: Джеси Джеймс Луис (1995 г.), Яков (2002) и Ромео Джон (2004 г.). Сега най-малко 10 години музикантът не е заплашен от нова криза.

С децата си Джон забравя че е рок звезда и се потапя в простите ежедневни грижи: "В края на деня децата не се интересуват как се развиват нещата с твоите записи или какво се случва с твоя футболен отбор. Те просто искат да си у дома и да играеш с тях. И това са моите най-добри хитове. В края на деня".