Да накараме хлапето да приемe забраната да извършва определено действие или да го склоним да хапне храна, която принципно не харесва, може да си е мисия невъзможна. Но, както в повечето ситуации, когато говорим за възпитаване на деца, всичко е въпрос на подход.
Ето и един малко по-нетрадиционен, който току-виж даде резултат. В него е убедена експертът по сексуално образование Деана Карсън, която държи колкото се може повече хора да научат за тактиката, която тя използва.
А именно - да искаме съгласие от децата си за всяко нещо. Дори да са бебета, дори да плачат неудържимо. Дори и да не разбират особено какво се случва около тях.
Източник: iStock
Със сигурност ни се е случвало например да сложим детето в столчето в колата, докато то упорито се съпротивлява. И това определено води до нежелано напрежение и нерви.
А Карсън ни съветва да не правим повече тази грешка. Вместо това, да обясним за няколко секунди на детето, че трябва да тръгваме и да изчакаме да се поуспокои.
В случая с бебетата, трудно можем да очакваме ясно съгласие да им сменим памперса или да ги изкъпем например. Но, те все някак ще ни дадат знак, че нямат против да извършим определено действие с тях, ако им дадем тази възможност, смята Карсън, цитирана от Huffington Post.
Просто всичко трябва да се случва бавно, постепенно. Защото ежедневни дейности като къпането на нас може да ни изглеждат скучни и безобидни, но за детето са нови преживявания, свързани с по-малка или по-голяма доза стрес.
Източник: iStock
Най-важни са първите пъти. Първо подстригване, първо посещение при зъболекар, първи ден в детската градина. Ако тогава не уважим неговите чувства и не проявим разбиране към тях, а приемем плача за нещо нормално, след това дълго ще си имаме разправии.
И обратното - само една ситуация, в която отделим повече време за разговор, обяснение и опознаване на обстановката, може да спести много стрес. И на нас, и на детето.
При по-големите деца драмата може да е по-сериозна и да включва не само рев, но и тръшкане и категоричен отказ да изпълнят заръка, като да си оправят стаята. И тук подходът е сходен - изчакваме емоциите да се успокоят и действаме кротко, с думи.
Често нежеланието на детето да ни съдейства или да изпълни задълженията си се дължи на факта, че се чувства в неизгодна, контролирана позиция. Затова трябва да ни усеща като равен. И без заповеднически тон и принуда.
