Малко дете, малки ядове, голямо дете - големи ядове, гласи народна мъдрост. Всяка възраст идва със своите главоболия, без значение дали ще е прохождането, въпросите за всичко или пък пренебрежението към домашните.
Детето винаги знае как да изкара родителите извън нерви, но и те винаги трябва да са наясно как да го вкарат в правия път. Разбира се, всяка ситуация е индивидуална, но подходът не се различава, особено ако искаме един и същи резултат - победа, но без война.
Източник: iStock
Думите
В комуникацията с децата, особено в училищна възраст, много важно е да подбираме точните думи. В противен случай рискуваме истински апокалипсис на емоционално ниво, който след това ще сме непосилни да неутрализираме.
В трудни моменти подхождаме с разбиране и доброта, но и с достатъчно количество твърдост, с която да покажем кой всъщност е шефът. Емпатия и последователност, а не безсмислено конско, след като вече белята е свършена.
Правилният подход
Той се състои от три основни съставки - настройка, задаване на граници и решаване на проблем, пише Independent. Можем да обясним всяка от тях, като използваме за пример ситуация, в която детето не иска да си тръгне от център за игри.
Източник: iStock
Настройка: Навеждаме се на нивото на хлапето и установяваме контакт очи в очи от близко разстояние. След това казваме със спокоен тон, че разбираме колко е трудно да си тръгнем от подобно забавно място.
Задаване на граници: Със същия спокоен тон продължаваме с разяснение, че трябва да си тръгнем точно сега, защото трябва да се приберем навреме за вечеря например. Акцентираме върху това, че няма друг вариант за действие.
Решаване на проблема: За да предотвратим задаващата се буря и тръшкането по земята, е необходимо да вметнем уточнение, което ще смекчи ситуацията. Например че утре отново ще посетим мястото или че на връщане до колата ще го носим на конче.
Източник: iStock
Тактика
Колкото и незначителен да ни изглежда проблемът на детето и поводът за тръшкането, в неговите очи всичко е по-различно. Не, няма как да разберем това мислене. Но лесно ще го заблудим, че успяваме да се справим и с тази задача.
Важно е детето да усеща, че не искаме да го почуваме, а по-скоро да му бъдем от помощ в ситуации, които за нас са незначителни, но за него са сериозен проблем. Затова трябва да забравим всички фрази от рода на "Нали ти казах", с които се опитваме да докажем надмощие, но всъщност не постигаме нищо.
Когато спечелим доверието на детето, то ще ни обясни по свой начин какво чувства и къде точно е проблемът в една или друга ситуация. А тази информация ни е много ценна, за да знаем как да реагираме за в бъдеще.
