Разположено на границата между Азия и Европа, Черно море някога е било смятано за враждебно и опасно. То крие впечатляващи тайни, някои от които вече сме разгадали.
Черно море заема площ от 436 402 кв. км, а максималната му дълбочина е 2245 м. Обградено от суша от всички страни, геолозите смятат, че преди 7000 години е било сладководно езеро. Превърнало се е в море, когато повишение на нивото на Средиземно море довело до нахлуването на солена вода в езерото.
Източник: iStock
Солеността на Черно море е значително по-ниска от тази на водите в Световния океан - едва 1,73%. За сравнение, солеността на Световния океан е около 3,6%. Това се дължи на големия приток на сладки води от реките Дунав, Днепър, Днестър, Южен Буг, както и много други по-малки притоци.
След нахлуването на солените води, сладководните организми, обитаващи дотогава езерото, загинали и потънали на дъното. Разлагането на тази огромна органична маса, е съпроводено с отделяне и натрупване на сероводород, който не позволява развитието на живот в дълбоките води.
Но въпреки че лишава дълбините от живот, сероводородът е консервирал десетки антични кораби, потънали преди векове - някои от тях, още около 400 г.пр.Хр. Тези кораби бяха открити от експедицията Черноморски археологически проект с помощта на подводни роботи. Към момента броят им е 60.
В Черно море има и около 10 малки острова, пет от които принадлежат на България: Св. Иван, Св. Кирик, Св. Анастасия, Св. Петър и Змийският остров или Св. Тома. Последният е наречен така, защото го обитават много сиви водни змии, които не са отровни и се хранят с риба.
Една от най-интересните особености на Черно море е голямата липса на кислород в него и фактът, че в 90% от обема му водите не се смесват. Така при дълбочина от 120 - 150 м до дъното, няма живот.
Източник: iStock
В морето съществува още една рязка граница, наречена халоклин. При вливането на големите количества сладки води от реките, разликата в солеността между горните и долните слоеве на морската вода се оказва много голяма.
Така долният слой е по-солен и с по-голяма плътност, а горният е по-сладък и с ниска плътност. Двата пласта не се смесват, а границата между тях е халоклинът. Под тази граница започва и сероводородната безжизнена зона.
Остава неясно откъде идва името на Черно море. Според една от теориите, при буря водите изглеждат черни. Според друга - когато даден предмет падне във водата и престои известно време в нея, той се обвива с черен налеп и честото откриване на такива предмети е дало името на морето.
