На 1 февруари православната църква почита Св. Трифон - лечител, който се прославил се с чудесата, които правел. Роден е през 225 г.н.е. в семейството на бедни християни в малоазийската част на Римската империя. На 17-годишна възраст успява да излекува тежко болната дъщеря на император Гордиан и бил богато възнаграден от императорското семейство.
Празникът е наречен от народа Зарезан, защото се празнува в началото на пролетния сезон, когато започва резитбата на лозята. (по стар стил е бил на 14-ти февруари)
Празникът има древни езически корени от времето, когато по българските земи са живеели траките.
Обичаят повелява стопанката на къщата да стане рано и да опече обреден хляб. Вари се и пиле, а в бъклица се налива от най-хубавото вино. Всичко се поставя в шарена торба и с нея стопанинът се отправя към лозето. Там събралите се мъже започват ритуала по зарязването на лозите.
Обърнати на изток и посрещайки слънцето, те зарязват по три лози, а с отрязаните клонки украсяват калпаците си. Лозите се пръскат със светена вода и се благославят за плодородие и берекет.
Денят на Свети мъченик Трифон се отбелязва първоначално у нас на 14 февруари като Ден на лозаря. През 1968 г. след въвеждането на Григорианския календар от Българската православна църква датите на църковните празници се изместват. Свети мъченик Трифон започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари.
На този ден празнуват всички с името Трифон, Трифонка, Лозан, Лозанка. Според данните на националната статистика това са 4589 мъже и 2195 жени.
