Според народните поверия днес започва Новата година. 20 декември е Игнажден. Всичко, което се прави на този ден, има магическа сила, може да роди здраве и живот, плодородие и късмет. Затова българинът се вглежда в символите и знаците, които му дава светът наоколо. А поверията са наистина много. Някои от тях звучат архаично, но нека си припомним част от българските традиции.
Празникът се нарича още Идинажден, Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден. От днес Слънцето се обръща към пролетта и лятото, но все още е в най-далечната си точка. Днес се палят огньове, за които се вярва, че са вид слънчева магия. Те символизират слънчевия диск и помагат на слънцето да свети по-силно.
Важен празничен ритуал днес е чакането на полазник (първият човек, който влезе в дома). Ако това е добър човек, с добри мисли, добро здраве, щедра ръка и късмет, очаква се да ги предаде и на дома, в който влиза.
Българинът от стари времена е вярвал в добрата и лошата среща, в добрите и лошите очи, в доброто и лошото време, в които всяка мисъл, наричане, благословия могат да се сбъднат.
На Игнажден се месят колачета (гевречета) за всеки член от семейството. Първата щипка от тестото се суши. Старите българи са вярвали, че помага при болки в стомаха и в сърдечната област. С втората щипка се прави кръст над вратата.
Някога българите на този ден са измитали саждите от комина и заедно с метлата са ги изхвърляли навън. Вярвало се е, че така няма да има бълхи през лятото. Също са ги изсипвали във водата, за да се отнесе всичко лошо и "да върви като по вода" напред през годината.
Който излезе от къщата на Игнажден, в никакъв случай не трябва да се връща с празни ръце.
Жените раздават питки из махалата и по съседи за здравето на всички домашни животни.
Рано сутрин родителите мерят децата или ги "повдигат" за ушите, за да растат по-бързо. Пак със същата цел бабата или най-възрастната жена в дома сурвака децата още докато спят.
Бременните и нераждалите не трябва да работят, за да родят лесно. Това е свързано с вярата, че от Игнажден започват родилните мъки на Богородица, затова тези дни се наричат още и Мъченици.
Източник: iStock
На Игнажден се коли прасето, но трапезата е постна.
На празничната вечеря стопанинът разчупва обредна пита. У когото остане по-голямото парче от питата, у него ще е късметът. Готвят се сарми. Варят се заедно жито и царевица, за да има берекет.
Домакинята избира за всеки член от семейството по два ореха, оставя ги в паница, изработена от пръст, да стоят до Бъдни вечер, когато по тях се гадае за здраве и късмет.
Не бива да се изнася нищо от къщата - най-вече огън, жар или сол, - за да "не излезе берекетът" от дома.
Ето още от традициите на днешния ден:
Не се иска и не се дава нищо на заем.
Не се става от трапезата по време на ядене.
Не се шие и плете.
Не се вари боб, за да не бие градушка.
Не се пере, за да не налети болест.
Не е добре, ако дете се зачене на Игнажден.
От Игнажден до Ивановден не се прави помен на починал.
От този ден нататък не се местят кошери, иначе пчелите ще бягат.
Мъжете не впрягат добитъка, за да е здрав и пъргав през цялата година.
Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие.
Днешният ден определя какво ще е времето през януари.
bozhidara-ivanova
на 20.12.2016 в 19:22:37 #1Това е най-яката статия, която някога съм чела!