В съвременния свят повечето професии изискват прекарване на 8-9 часа пред екрана на компютъра, а голяма част от свободното ни време преминава във взиране в този на смартфона. Но очите ни притежават една особеност, която някога ни е предпазвала от приближаването на нашественици, а днес по-скоро води до страдание: когато гледаме към светлина, забравяме да мигаме.

С всяко мигане очите ни се овлажняват и това поддържа доброто им здраве. За съжаление, зрителните ни органи не са подготвени за толкова продължително засушаване, на каквото ги излагаме ежедневно. Малко хора знаят за това, но по вътрешния ръб на клепачите ни, точно под миглите, се разполагат отворите на малки жлези, наречени мейбомиеви жлези. Сложното им име вероятно е една от причините за слабата им популярност, но на тях се дължи фактът, че когато мигаме, не изпитваме жестоки болки от триенето между окото и клепача.

Снимка 375834

Източник: iStock

Тези жлези секретират вещество, богато на мазнини и наречено мейбиум. При всяко премигване те освобождават по малко от веществото и движението на клепача го разнася равномерно. Мейбиумът пречи на слъзния филм в очите ни да се изпарява толкова бързо и така ги поддържа винаги влажни.

Понякога мейбомиевите жлези се запушват от собствения си секрет и това може лесно да доведе до синдром на сухото око.

Освен компютърът, други предмети от ежедневието ни, които водят до развитие на синдрома на сухото око, са контактните лещи и климатиците, които изсушават въздуха в помещението.

Снимка 375833

Източник: iStock

Контактните лещи пък имат порьозна микроструктура и действат като гъба, която попива влагата в очите и така ги изсушава. Това е само още една от причините никога да не си позволяваме да спим с лещи и да ги носим твърде дълго време без да ги сваляме.