Ако често се случва звукът от подсмърчане, мляскане, сърбане, шумолене или мънкане да ви изважда извън контрол, то значи сте сред страдащите от мизофония.
Състоянието е идентифицирано през 2000 г., но досега не е било изследвано в дълбочина. Раздразнението, което хората изпитват, се възприемаше като особеност на характера, а не като нещо, което има физиологично или анатомично измерение.
Според изследване от 2014 г. цели 20% от световното население страда от мизофония, а според друго изследване - от 2015 г., то е свързано с обсесивно-компулсивното разстройство и с тревожността, и трябва да бъде разглеждано като самостоятелно "заболяване".
Но миналата година екип учени от Университета на Нюкасъл, откриха изменения в мозъка на страдащите от състоянието, което отхвърля обвинението, че те просто преиграват.
В изследването са взели участие 20 доброволци, които твърдят, че имат мизофония, и 22-ма, които нямат (контролна група). Те е трябвало да слушат три типа звуци: неутрални, повтарящи се звуци, като този от вряща вода в чайник; дразнещи звуци, като плач на бебе, и звуци, за които е установено, че предизвикват непоносимостта на мизофоните - "предизвикващи" звуци, като дишане или шумно дъвчене.
Източник: iStock
Отчитани са били неврологичните и психологичните им отговори към всеки тип звук, след което били сравнени. Учените установили, че и двете групи доброволци - мизофоните и контролната група, възприемат еднакво неутралните и дразнещите звуци, но предизвикващите звуци повишили пулса и електропроводимостта на кожата при мизофоните.
Освен това, при тях се наблюдавала и повишена активност в различни области от мозъка, включително такива, които отговарят за справянето с емоциите, както и някои други физиологични разлики.
Установените различия водят до извода, че мозъкът на страдащия от мизофония се затруднява да контролира правилно преноса на информация, свързана с определени звуци, и предизвиква много силно раздразнение и гняв, защото я предава към области, които нормално се активират при заплаха.
