Щом пътуването разширява хоризонтите, а ужасът засилва сетивата, тогава комбинацията от двете би била много мощно изживяване. От храм с плъхове, до остров, гъмжащ от змии, чиято отрова може да стопи човешка плът и още ужасии съществуват на Земята.
Ледниково езеро, пълно с човешки кости
През 1942 г. горски служител бил на поход близо до индийското езеро Рупкунд, на височина от около 5029 м в Хималаите и попаднал на изумително откритие – плиткото ледниково езеро било заобиколено от човешки скелети.
Когато настъпило лятото и ледът се стопил, още стотици скелети се разкрили, а върху някои все още имало прикрепени плът и коса. Кой или какво е убило толкова много хора, превръщайки това отдалечено местенце в масов гроб?
Местните хора, както и експерти антрополози спекулираха какво се е случило. Версиите варирали от епидемии и свлачища до ритуални самоубийства. Експедиция от 2004 г. предложи повече улики.
Останките са на между 200 и 300 души и датират от IX в. Те са разделени на две групи: семейство или племе и по-малка група по-ниски хора от местните жители. На мястото са открити още пръстени, копия, кожени обувки и бамбукови пръчки. Малки, но дълбоки пукнатини в черепите на всички скелети, предполага, че причината за смъртта е една и съща – удар със заоблен предмет по главата.
В крайна сметка заключението на учените е, че всички 200 до 300 души са загинали от градушка с библейски пропорции. Ледени късове с размерите на топка за крикет и твърди като желязо се изсипали върху главите и раменете на хората.
Попаднали в капан в долината, където нямало къде да се скрият от градушката, те загинали на място, което и до днес впечатлява безстрашните посетители.
Островът на златната усойница
Посещенията на бразилския Иля де Кеймада Гранде са забранени, въпреки че се намира само на 33 км о щата Сао Пауло. Причината е, че там гъмжи от отровни змии.
Наричат го змийският остров и е дом на златната усойница – критично застрашен вид. Бразилският флот затваря острова за посещения през 1920 г., за да предпази змиите от хората, както и хората от най-смъртоносните змии.
Златната усойница може да порасне на дължина до не повече от половин метър, но отровата ѝ е толкова силна и бързо действаща, че може да стопи човешка плът. Според някои оценки има по една змия на всеки квадратен метър от острова.
Храмът на черните плъхове
Като религиозна и туристическа дестинация, индийският храм Карни Мата е място, предизвикващо едновременно благоговение и отвращение. Това е така, защото известният хиндуистки храм е пълен с хиляди гризачи.
Храмът на плъховете, разположен дълбоко в пустинята Тар в Раджастан, е дом на около 20 хил. черни плъхове, които са оставени да се движат свободно из мястото за поклонение. Хиляди поклонници и любопитни туристи посещават храма всяка година, нетърпеливи да получат благословията на свещените плъхове.
Според местната легенда, когато доведеният син на бог Карни Мата се удавил в езеро, Карни Мата поискал от бога на смъртта Яма да го съживи. Яма в крайна сметка отстъпил, но само при условие, че доведеният му син и цялата каса на Карни Мата се преродят в плъхове.
Известни като „малки деца“ сред поклониците и храмовите служители, плъховете са хранени с мляко, зърнени храни, черупки от кокосови орехи и специално приготвени от пазачите на храма сладкиши. Храната, нагризана от плъхове се смята, че носи щастие и затова някои поклонници си вземат от огризките.
Адът на Земята
Всъщност става дума за научна експедиция, която се обърква ужасно. През 1971 г. група съветски учени създават сондажна машина, за да проучат нещо, което мислели за нефтено находище, насред пустинята Каракум в Туркменистан.
Това се оказва огромно естествено находище на природен газ, което се срива в кратер при пристигането на учените, поглъщайки платформата и лагера им. Учените се опасяват от разпространението на отровен газ - метан и подпалват кратера, който се надяват да гори в рамките на дни или седмици.
Това е било преди четири десетилетия. Днес кратерът, който е 70 м широк и 30 м дълбок продължава да гори толкова трескаво, че местните жители са нарекли страховитата огнена бездна „Врата към Ада“.
Островът на обесените кукли
Заради един нещастен инцидент, красивите плаващи градини на Исла де лас Мунекас в Мексико сега е като сцена от ужасяващ кошмар. Според местната легенда едно момиче се удавило в каналите край Мексико Сити преди десетилетия.
След преждевременната ѝ смърт, кукли започнали да изплуват на брега на малък остров в канала, в който тя се удавила. Измъчван, че не е могъл да спаси момичето, пазачът на острова дон Хулиан Сантана Барера започнал да окачва куклите по дърветата на острова в нейна памет.
Островът на куклите сега е „посветен на изгубената душа на клетото момиче, което се срещнало със създателя прекалено рано при странни обстоятелства“.
С течение на годините дърветата се изпълнили с разкъсани останки от кукли, а техните осакатени крайници и глави гният във влажния въздух. Местните хора казват, че куклите носят духа на загиналото момиче, а свидетели твърдят, че чули куклите да шепнат помежду си, примамвайки посетители на острова.
Това обаче не е краят на историята. След като 50 години събирал и окачвал кукли по дърветата, самият Барера бил открит удавен на същото място, където загинало момичето десетилетия по-рано.
След смъртта му през 2001 г. островът посрещнал стотици посетители, някои от които носели свои кукли, за да попълнят зловещата колекция.
Източник: BBC
